Преди време си правих житни, ръжени и бобови кълнове. Технологията е еднаква за различните видове.
Най-напред се почистват семената (около 1 ч.ч.), т.е. отделят се повредените зърна. Измиват се добре под течаща вода и се слагат в съд с вода (класически компотен буркан). Семената набъбват, така че водата трябва да е поне 2 пъти повече от тях. Слагам буркана за една нощ в хладилника. На следващия ден семената се измиват и се разстилат в тавичка или плитка и широка чиния. Покриват се с влажна кърпа (аз използвам тензухена пелена) и се слагат на топло и тъмно място. (През лятото ги слагам в найлонов плик и в хладилника, защото иначе се вмирисват). Кърпата трябва да е влажна през цялото време. Когато се появят кълнове по около 3 мм, те са готови.
Преди употреба се мият под течаща вода (отнася се и за купените готови кълнове).
Различните семена покълват по различно време, затова точно определено време за покълване не мога да посоча.
На мен пшеничните са ми любими - по-меки са, стават почти винаги и са много вкусни.
Успех!

Бисквитка, продължаваш ли да правиш кълнове? Аз усвоих как да си правя във ваничка, но стават много. Някаква идея за съхранение? Във фризера се развалят- не стават добри за консумация.

Някой знае ли как ги правя в китайските ресторанти, че стават толкова хрупкави и свежи? В някаква марината ли ги киснат?

Честно - не правя, нямам време и желание.

Няма как да се съхраняват, без това да се отрази на качеството им. Просто трябва да се правят в по-малки количества.

За да бъдат хрупкави, се използват съвсем пресни кълнове. Те се заливат с вряща марината (потърси във форума корейските моркови и цвекло). Може и да се сготвят в уок, отново във вряща мазнина, за няколко секунди.

Да споделя малко опит за кълновете:
Покълвам какви ли не семена - от броколи, през люцерна до жито. Житото ми е любомо, но соята, лещата и люцерната също много ми харесват. След доста ровене из нета, стигнах до една идея за торбички за покълване, изработени от лен и коноп. Струваха, разбира се, майка си и баща си, но в наше село като дете са ме учили как да плета торбички и други неща от конопе и лен, та се втурнах към Женския пазар да си взема съответните нишки. Вместо нишки обаче, се сдобих със 100% лен, необработен и грубо тъкан - идеален просто за кълнене и оцеждане. Не поема вода като памучните тъкани и съответно не завъжда плесени, мирими и пр. Торбички още не съм ушила, макар че е работа за половин час, а просто сложип по два мокри пласта на дъното на пластмасовите кутии и така си покълвам разни неща - супер бързо и безпроблемно поникват! Не се налага да ги мия, оцеждам и пр. Кутиите са покрити с надупчено фолио за храни и си седят кротко в един шкаф на тъмно - проверявям ги веднъж на ден за влажност и някакви проблеми, и ако ми се види сухичко, наръсвам малко вода с пръсти - но това се налага на 2-3 дни веднъж За чиста съвест и всеки случай обаче врътнах плата (1х1,40 м) в пералнята без препарат - ей, така да знам че е минла вода с висока температура през него.

Има една подробност - кълновете обичат МАЛКО влага и МНОГО въздух. Когато растат отделят отпадъци и топлина и трябва често да се мият и проветряват. Като ги гледате с буркани, марлички, тавички се получава точно обратното - те получават много вода и застоял въздух. Развъждат се невидими плесени и микроби, които съвсем не са полезни за здравето ви.

Затова си има и автоматична микроферма.