Да споделя малко опит за кълновете:
Покълвам какви ли не семена - от броколи, през люцерна до жито. Житото ми е любомо, но соята, лещата и люцерната също много ми харесват. След доста ровене из нета, стигнах до една идея за торбички за покълване, изработени от лен и коноп. Струваха, разбира се, майка си и баща си, но в наше село като дете са ме учили как да плета торбички и други неща от конопе и лен, та се втурнах към Женския пазар да си взема съответните нишки. Вместо нишки обаче, се сдобих със 100% лен, необработен и грубо тъкан - идеален просто за кълнене и оцеждане. Не поема вода като памучните тъкани и съответно не завъжда плесени, мирими и пр. Торбички още не съм ушила, макар че е работа за половин час, а просто сложип по два мокри пласта на дъното на пластмасовите кутии и така си покълвам разни неща - супер бързо и безпроблемно поникват! Не се налага да ги мия, оцеждам и пр. Кутиите са покрити с надупчено фолио за храни и си седят кротко в един шкаф на тъмно - проверявям ги веднъж на ден за влажност и някакви проблеми, и ако ми се види сухичко, наръсвам малко вода с пръсти - но това се налага на 2-3 дни веднъж За чиста съвест и всеки случай обаче врътнах плата (1х1,40 м) в пералнята без препарат - ей, така да знам че е минла вода с висока температура през него.

Има една подробност - кълновете обичат МАЛКО влага и МНОГО въздух. Когато растат отделят отпадъци и топлина и трябва често да се мият и проветряват. Като ги гледате с буркани, марлички, тавички се получава точно обратното - те получават много вода и застоял въздух. Развъждат се невидими плесени и микроби, които съвсем не са полезни за здравето ви.

Затова си има и автоматична микроферма.