Не знаех, че любимият ми спанак не трябва да се задушава заедно с лапад и киселец и редовно съм допускала тази грешка. Колко неща има да учи човек...
Ето още малко за него:
Spinacia oleracea е познат само като културно растение. Родът обхваща 2 диви вида, от които Spinacia turkestanica е най-близък до културния. Разпространен е като бурен в подножието на планините от Средна Азия и Ирак до Западен Пакистан. Спанакът не е бил познат на древните гърци и римляни. Споменава се едва през втората половина на първото хилядолетие от нашата ера. През 7в. се е разпространил от Индия до Китай под името персийски зеленчук. Разпространението му на запад е свързано с ислямските нашествия. Арабите внасят растението в Европа през Испания. В европейските езици името "спанак" идва от персийското название aspanaj, на арабски isfanadj, на испански става espinaka, фр. espinard, англ. spinach.
През 1533г., когато станала френска кралица, Екатерина Медичи взела със себе си италиански готвачи, специално за да приготвят любимия й спанак. Той бил задължителна съставка на всички сосове, които обичала.
Спанакът укрепва имунната система и предпазва пушачите от рак на белите дробове.
Не се препоръчва консумация на спанак при чернодробни и бъбречни заболявания.
Каротинът, или провитамин А, спомага за увеличаване на ръста при деца, които имат проблеми с растежа.
Спанакът е полезен при анемия, тъй като повишава нивото на хемоглобина в кръвта.
Подпомага зарастването на рани и язви в стомаха и червата и има слабителен ефект.
И най-важното - МНОГО Е ВКУСЕН