Понеже никой не обърна внимание на перфектната ми рецепта за риба и по този начин ще потъне в небитието и идеята ми за подлютено олио, затова я извеждам от основната рецепта и я публикувам в подфорум "Подправки".

ПОДЛЮТЕНО ОЛИО
===================

Приготвяме овкусено и оцветено олио.
В малък дълбок съд се загряват 3 с.л. олио до запържване, сваля се от огъня и след 2-3 минути се добавя половин ч.л. финосмлян лютив червен пипер,половин ч.л. куркума и 1 ч.л. кафява захар. Загрява се на водна баня до стопяването на захарта.
Изчаква се да изстине напълно и олиото се прецежда през много фина цедка.
Налива се в съвсем малко шишенце (може от Табаско) и се ползва при необходимост на капки върху печено, скара, всякакъв вид ястия и супи.
Предупреждавам, че масленият разтвор на капсацина на чушките чили или пиперина на другите видове люти чушки дава ефект на изключително силна лютивина, поради факта, че мазнината, с разтворения в нея капсацин полепва по повърхността на лигавиците и създава чувството за невероятна лютивина.
Това означава, че сдъвкана скилидка чесън или доста люта люта чушка не изглеждат чак толкова люти, колкото микроскопична капчица маслен разтвор на чили, люта чушка и т.н.

Ето ви и един цитат във връзка с лютивичкото:
"От нашенските овкусители повишено внимание изискват лютивите чушлета. Те съдържат витамини, минерални вещества, органични киселини, багрила, вкусови и ароматизиращи съставки. Много богати са на витамин С - до 250 мг%. Лютивият им ефект се дължи на веществото капсацин, което им придава характерен вкус. То предизвиква парене в устата, хранопровода и стомаха дори ако се поеме в количество равно само на 1/800 от милиграма. Капсацинът обаче е апетитовъзбуждащ и причинява обилно отделяне на слюнка в устата, както и на стомашен, панкреасен и чревен сок. Има и т.нар. потогонен ефект, защото е силен дразнител на кожата. В участъка от нея, където е попаднал, предизвиква силен приток на кръв и води до зачервяване. По същия начин капсацинът влияе върху лигавиците на устата, хранопровода, стомаха и червата. Използването на лютивите чушлета за възбуждане на апетита е силно разпространено на Балканите. Без тях обикновено не консумираме шкембе чорба, фасул яхния или тюрлю гювеч. Още по-широка е употребата на червен пипер.
Той съдържа витамин С в количество четири пъти повече, отколкото в лимона. Освен това в пипера има лютиви вещества, етерични масла и червено багрило, подобно на каротина. Както в червения пипер, така и в лютите червени чушки, от които се добива, е установено значително количество желязо. Червеният пипер усилва храносмилателните секреции. Когато го използваме самостоятелно или с люти чушлета, трябва да не забравяме, че ако постоянно “пришпорваме” храносмилателните си жлези, те ще произвеждат по-големи количества стомашна солна киселина и смилателни ферменти. А това изтощава жлезистия апарат на храносмилателната система. По-голямото количество солна киселина смила повърхностните слоеве на стомашната лигавица и с течение на времето обуславя появата на атрофичен гастрит. Ето защо лютивите чушки и червен пипер трябва да се употребяват с изключително внимание. Не са подходящи при стомашно-чревни, чернодробни, жлъчни, бъбречни, сърдечно-съдови, обменни и други заболявания. За здравите хора са напълно достатъчни минималните дози - колкото да се усеща лютив привкус."