миш маш написа:
Започна се този диспут в една друга тема и на мен ми стана любопитно. Моето лично мнение е ,че няма разлика между билка и подправка освен в начина им на употреба, макар че и това е спорно. Едно време си готвихме пъстървата с подправки , а сега с билки.

Ще ми е много интересно да чуя и други мнения.
Според мене всичко е въпрос на трактовка (и на модна снобария, разбира се...).
Когато говорим за "билки", обикновено се сещаме за лечение на болести, а когато говорим за "мерудии" - за готвене.
Но всичко е много условно.
В по-старите готварски книги можете да срещнете ястия, сготвени "с ароматни билки".
Разделението е твърде условно.
За мене думата "мерудия" е синоним на "магданоз", а не събирателно наименование на разни зелени подправки.
Както в твоя въпрос за салвията и градинския чай.
Не забравяй, че повечето зелени подправки имат различни наименования в различните региони на страната.
Например джодженът в някои области се нарича "гьозум", "юзъм" и поне още пет различни или сходни названия.
Но въпросът ти е по-глобален, доколкото разбирам - дали има абсолютно рязко разграничение между "билки" и "зелени подправки".
Според мене няма, има само условно разделение, защото огромната част от т.н. "билки" са познати и като "зелени подправки".
Тази условност я има и в разделението на "плодове" и "зеленчуци".
Например, колко хора знаят, че доматите всъщност са плод?
Или, че известна част от плодовете на разни растения, които познаваме или като плодове, или като зеленчуци, всъщност науката ги причислява и към двата вида.
Тази условност в кулинарията е много отдавна известна.
Да не говорим пък за "националната принадлежност" на дадено ястие или термин...
По-добре да не започваме тази тема, защото ще стане страшно...
Има и нещо друго. Ако аз съм чул названието от баба си или майка си, за мене това название е единствено правилното.
Например, в Разградско традиционно казват "доматЕ".
Примерно : Хубаво домате, зряло домате, Колко ти струва доматето и т.н.
В другите региони това звучи смешно, но те така са си свикнали и за тях това си е нормалното.
Не бива да бъдем нетолерантни към регионалните особености в названията.
Единствено правилното название е това, което е литературното и е заложено в речниците - правописен и правоговорен и подобни.
Например, аз когато съм си в Пловдив казвам "гьозум", та целия свят да ме разбере, но като съм в София, казвам "джоджен", за да не рискувам.
Още по-трагично е състоянието с "девесил"-ът .
Ако се поинтересувате, ще го срещнете "девИсил", "лющян" и още много други и невероятни названия.