На пазара има различни видове и марки уреди за готвене на пара.

Най-разпространени са тези, които са на два или три етажа.

Когато съдчетата са с еднаква големина, по време на готвене може да се разменят местата им, но когато уредът не се използва, той заема доста място.
Когато съдчетата са с различна големина, те се постават едно върху друго в определен ред (обикновено са надписани) и не могат да се разменят местата им, но затова пък при съхранение се слагат едно в друго и така уредът заема много по-малко място.

Дъната на съдовете също са различни. Най-разпространени са тези, с дупчици, през които да преминава парата. Обаче дупчиците имат гадния навик да се запушват от месо или кайма. След това трябва да се търка с четка, за да се отпушат. Ние решихме проблема, като взехме хартийки за бамбукова кошница за готвене на пара. Те също имат дупчици.
Другият вариант е съдове, чието дъно не е с дупки, а с улеи. Почистването е много лесно.

Когато дъното има дупчици, обикновено има и вдлъбнатини за варене на яйца.

Много е удобно, когато дъното на съдчето може да се сваля, така рафтът става по-висок и на него може да се сложат по-големи неща.

Има прозрачни съдове, както и непрозрачни. На мен повече ми харесват непрозрачните, защото от парата вътре така или иначе нищо не се вижда, а прозрачните след време може да "помътнеят".

За мен най-ценното на този уред е наличието на съд за готвене на ориз. Използва се лесно: в съдчето се слага измит ориз, добавя се 1 част вода и малко сол и се слага най-отгоре. В този съд варя пудинг, става и за омлети, но единствения път, в който правих омлет, го "изпуснах" и той стана жилав, на тиган ми е по-лесно да наблюдавам.

Принципът на готвене е следния: налива се вода във ваничка в корпуса, отгоре се нареждат отделите рафтове, в които се слагат продуктите, последният ред се захлупва и се включва уредът. Не се соли преди готвене, за да не се развали нагревателят, а и готовите ястия имат нужда от много малко сол.

Относно модела и марката нямам наблюдения за различните видове, аз избирах между Браун и Филипс (Браун водеше по всички показатели, но нямаше съд за ориз, докато Филипс като дизайн пасна на цветовете на миялната ).
Важното е пластмасата да не е токсична и електрическата част да е направена качествено, защото този уред се включва и се оставя да готви сам, докато домакинята прави салати или си лакира ноктите

Снимки ще има по-късно.

О, благодаря ти за изчерпателната информация. Много полезна беше и отметката за размера на уреда. Аз, както винаги, трябва сериозно да преценявам този аспект, та сега ще видя къде точно мога да го сложа, не само когато не се ползва, но и когато го използвам, че мястото е твърде малко.

Забравих да напиша, че използвам уреда или върху котлоните, под абсорбатора, или до широко отворен прозорец, защото от него (от уреда, не прозореца ) се отделя доста пара.

От няколко дена ползвам един китайски уред за готвене на пара. От хубавите ментета като изработка имам предвид с дълга гаранция. Та проблема ми е че дупките са големи, а искам да сваря ориз. Дали ще е проблем ако сложа един тензух на дъното и настеля ориза отгоре или да си намеря пластмасово сито с по-малък размер от на съда и да сложа ориза в него?

Оризът се вари в купа без дупки, каквато би трябвало да има в повечето модели; иначе няма как да поеме достатъчно вода.

Другият вариант е да накиснеш ориза за няколко часа в студена вода и да го вариш върху тензух или в торбичка за запарване на чай, но в продължение на час, час и половина минимум.

Ще трябва да погледна в някой магазин явно, че този модел е без такива екстри

Голяма минавка, да купуваш втори уред