Малко са нещата на тоя свят, от които човек изпитва особена... лична сладост. Мистър Х би я нарекъл интимност. А Мистър Х разбира от сладости и интимности, защото е истински, при това изтънчен дегустатор на живота... Можете да го чуете да разказва за всякакви вкусове и аромати от различни екзотични и приказни кътчета на света и то така увлекателно, че човек започва да се съмнява в собственото си местоположение... Тази вечер се е прибрал по-рано от работа, захвърлил е куфарчето си, поохлабил е вратовръзката и само потръпва при мисълта за една изключително изкусителна дума...бърбън... Тази вечер за него ще е една бърбън-вечер.
И той започва с...

Името
Първото уиски, получено от царевица, е дестилирано в Джорджтаун, окръг Бърбън, Кентъки, през 1774 г. Името на окръг Вourbon е свързано с френската династия на Бурбоните. Америка, в знак на благодарност към французите, помогнали й да извоюва независимостта си от Англия, е пренесла част от френските имена на родна земя.
В началото произведеното в този окръг уиски се наричало Bourbon County Whisky, а с Old Bourbon Whisky се означавало уиски, дестилирано изцяло или предимно от царевица. С течение на времето бърбънът, произвеждан в този регион, се утвърдил с добрите си качества. Производителите от съседни щати си присвоявали това име, за да продават по-добре продукцията си. От 1840 г. наименованието Old Bourbon Whisky станало просто Bourbon и вече не се използвало за означаване на произхода му.

За лейбъла
Съществуват строги закони, определящи как точно трябва да се произведе уиски, за да носи лейбъла бърбън. То трябва да е дестилирано поне от 51% царевица (повечето производители използват 65-75 %), да отлежава минимум 2 години в нови, бели дъбови бъчви, които са били предварително опушени. Потъмняването на бъчвите води до карамелизиране на естествените захари в дъба, които от своя страна придават специфичен вкус и аромат на питието. По време на отлежаването се казва, че уискито "диша" в бъчвата, като се разширява през горещите месеци и свива обема си през зимата. Колкото по-дълго отлежава бърбънът, толкова повече аромат се извлича от дървото. Към напитката не трябва да се добавя нищо за подобряване на вкуса, аромата или за промяна на цвета. Технически бърбънът може да се произведе навсякъде, но Кентъки е единственият щат, оторизиран да слага този лейбъл на бутилката.

Фактите
Преди да започне отлежаването, бъчвите се пълнят догоре с безцветно уиски. След 2 години питието вече има лек цвят и част от обема се е изпарила. След 6 години цветът е по-наситен, а загубата е 1/3 от обема. След 10 години отлежаване се получава истински тъмен цвят, но пък обемът е намалял точно два пъти! Ето защо цената на по-старото уиски е доста по-висока.


Процесът на овъгляване на бъчвите е открит случайно през 18 в. от Елая Крейг, производител на бърбън. Няколко от неговите бъчви се запалили и незнайно защо той продължил да ги използва. Докато ги транспортира от Джорджтаун до Ню Орлиънс, бърбънът придобил златисто-кехлибарен цвят, както и нов вкус и аромат.

Церемония на дегустирането
Дегустирането на бърбън е специална церемония, дори ритуал, защото ако бързате, със сигурност ще пропуснете нещо много важно. Имайте предвид, че на бърбъна му е също толкова сладко да бъде отпиван, колкото на вас, докато го пиете. Първо подберете подходящата чаша: широка с тънък ръб, с формата на лале. Чашата да е покрита със стъкло, за да не се изпарява ароматът, вдига се и се разклаща енергично. След това се отваря и се влъхва ароматът. В този момент бърбънът разказва любовна история. Налейте малко от любимата си напитка и леко я затоплете в ръцете си. Ще доловите пълния букет, като разклатите леко чашата. Добрият бърбън е чист, с лек аромат на карамел, ванилия и въглен, и съвсем лек привкус на дърво. Винаги като пиеш бърбън - шепти мистър Х - си играеш с лек огън.
Много любители на уискито предпочитат да го пият чисто. Но в Шотландия е доста срещано добавянето на малко вода - тя обаче трябва да е чешмяна, а не газирана или минерална. А ирландците…хм… те пият уиски за закуска, ползват го като афтършейв, чрез него разбират по-добре какво се случва на футболния терен…

Мдааа... Бърбънът беше любимото питие на баща ми. Пиеше го 1:1 с вода и казваше: "Колкото повече вода му слагаш, толкова по-сухо става". От него и аз обикнах бърбъна и го пия по същия начин.

От известните у нас марки най обичам "4 рози".