В трилитров буркан ( ) се налива 1 л силна домашна ракия. Вътре се прибавя по една шепа от различни билки (мащерка, риган, бял пелин, кантарион и т.н.) в прясно състояние. Започва се от пролетта и се свършва наесен, като билките се берат в момента, когато им е силата. Не трябва да са по-малко от 40 вида. Бурканът се държи навън на слънце. (Прабаба ми го държеше в лехите с ягоди.) Когато привърши слагането на билките и те са отлежали достатъчно, течността се прецежда, налива се в тъмно шише и се съхранява също на тъмно и сухо място. При стомашни и коремни болки се отпива по една по-яка глътка и болката скоро отшумява. Особено тачен илач от язваджиите.

За мен, за мен на това му викам аз илач. Напомня ми ракията от Троянския манастир, в която плуват разни билки, но далеч по-малко и се съмнявам, че полагат толкова старание. А това си е цяла магия на Прабаба - ягодовите поляни...