ЕДИН ВЕЛИКОЛЕПЕН ТОСТ!!

50 годишнина...масата подредена тържествено, свещите запалени, старите приятели заели местата си. Рожденничката от единия край на масата, любимия от другия. ( разликата в год е определено в полза ма мъжа)) Идва момента на тоста. Съпругът става вдига чаша:

- Аз не пия за твоите 50 г, когато си студена като таратор....не пия и за твоите 40 г когато беше още силна като добър гръцки коняк....не пия и за твоите 30 г , когато беше буйна и се пенеше като френско шампанско.....пия за твоите 20 г , когато те взех и беше като хубава сочна праскова!!!

APPLAUS)))))))

Рожденничката се усмихва мило на мъжа си и вдига чаша :

- Аз не пия за моите 20 г , когато ме взе и верно, че бях хубава и сочна праскова, но ти ме взе нагризана....не пия и за моите 30 г , когато бях буйна и искрях като френско шампанско, но ти обираше само пяната....не пия и за моите 40 г , когато бях силна като гръцки коняк та трябваше да го пиете двама....пия за моите 50 г , когато съм студена като таратор, който ти би изкусал с огромно удоволствие стига да имаше с какво.....но има добри пиячи, за които студения таратор е най – доброто мезе!!!:)))))Да пием за добрите пиячи!!!:))))

Браво zorry!
Добре дошла!

Благодаря ти мила!! Хареса ли ти? Аз много се смях...каза ми го бащата на мой приятел, на 85 г:)))

Да бе мъжете в "златна възраст" са големи шегаджии!
Трябва да чуеш свкър ми ,(на 50 и някоколко) какви лукуми разтяга! Той още преди да се оженя ме предупреди ...за тази си дарба..

Баща ми ми казваше навремето.." мойто момиче, преценяй хората по чувството им за хумор, отношението към децата и към животните"...и да ти кажа се оказа напълно прав!!

Много съм съгласна с баща ти!!А и животните и децата интуитивно се привързват към определени хора.. Например когато бяхме още гаджета с мъжа ми ,често ни се налагаше да се прибираме пеша от центъра след някоя дискотека или клуб..и двамта много обичме да ходим пеша,а аз не обичам никак таксита..и при тези среднощни разходки вечно ще се намери някое куче да тръгне след нас ,чак до другия край на София ни следваше.Съпругът ми е притегателна сила за кварталните псета..вечно го "изпращатат "до входната врата..

Ааааа....на младини и аз правех безброй подвизи ..прекосявах цял Пловдив само, че аз изпращах мъжа ми ( бяхме гаджета де) до казармата ...докато не го видя да прескочи оградата не тръгвах

Прескачал оградата?Малко "извън градска" ,а?(за този лаф ме светна брат ми ,който сега е войник-значи измъкнал се нелегално..)

)))))абе направо си го уволних преждевременно....два пъти в ареста поради лошо прескачане...един сепсис, военна болница и айдеее....сбогом родна казарма