И при мен са двата стандартни начина-дебела, кожена тетрадка, да утрае поне в следващите 10 поколения, и в компютъра. И мам обаче и милион листчета, които ги прибирам в подвързията на тетрадката, с надеждата някой хубав ден да ги припиша. Само че този ден все не идва, а с времето мастилото се размазва и сигурно накрая няма и да се четат. Иначе имам една фамилна ценност-тетрадка от преди 2 поколения-на сестрата на дядо ми. Това са рецептите на някогашния варненски хайлайф-аз ги чета повече като художествена литература, всички са много трудоемки и в количества за родова трапеза.
|