Предполагам, сте опитвали пастърма - овча или козя. Е, сигурно ви е харесала, особено ако е била обилно полята с хубаво българско вино.
Аз пък съм опитвал друга пастърма, за която искам да ви разкажа сега.
В предишната историйка говорих за времето, когато работех като готвач "на корабите". Ще продължа в същия дух и тук.
Пътувахме тежък рейс в посока пристанище Рени (виж предишната историйка). Беше края на лятото и Дунава беше в най-ниското си ниво от началото на годината. Това означава, че е доста плитко и колкото и румънците да дълбаеха денонощно делтата и каналите, беше доста трудно за корабоплаване. На едно място на "Борча канал" дори ни изкараха всички на палубата, независимо кой с какво се занимаваше и с лотове (прът за измерване на дълбочината) през два-три метра един от друг проверяхме колко е дълбоко и давахме сигнал на мостика, където капитаните се стараеха да не заседнем някъде. Беше голямо шоу, но доста тревожно и напрегнато.
Както и да е, минахме някак си каналите (българските капитани бяха едни от най-добрите по Дунава) и уморени акостирахме в Рени.
Там ни чакаше нова изненада - руснаците не бяха докарали въглища и трябваше да останем седмица да ги чакаме. По това време карахме въглища от СССР за нашите ТЕЦ-ове.
Започнахме да обикаляме град Рени (не че е кой знае колко голям) и да се чудим какво да правим.
Аз естествено си имах занимание - храната трябваше да се приготвя ежедневно, независимо къде се намираше кораба, винаги имаше дежурни, пък и в Рени нямаше кой знае какви възможности за хапване и моряците редовно идваха до кораба.
Един ден ходихме на пазар заедно с моряците и гледаме продават някакво странно месо на много ниска цена (50 копейки/кг). Големи парчета, червено месо, без жили, без сланина, без кости. Викаме си - това е пак някаква руска измишльотина. Питаме и те ни казват - това е китово месо, прясно, докарали го от някакъв траулер (риболовен кораб), дошъл за ремонт.
Нашите хора веднага спазариха известно количество и ми викат: "Майсторче, давай сандъка да го натоварим на кораба". Имаше един дървен сандък на кораба, облицован от вътрешната страна с ламарина за пренасяне на месо.
Дадох им сандъка и около двадесет килограма китово месо се озова на кораба.
Натопиха го в оцет и го оставиха така едно денонощие (тогава тези неща бяха страшно евтини там).
Познайте какво направиха след това?
Нарязаха го на парчета, дълги и плоски, оваляха го в подправки, сложиха го между едни талпи (имаше доста такива на кораба) и го оставиха да се пресова.
Пастърмата, коят стана след седмица от това месо беше абсолютен връх във всичко подобно, което съм опитвал досега. Такава вкусотия не съм виждал и до сега, а едва ли ще опитам скоро.
А може би вие сте опитвали?

А, бе ти не знаеш ли, че китовете са защитени от закона ? Кой знае какво чернобилско говедо сте ръфали .

[hide=Малко офф]Тази история ми напомни един виц: Китът говори на китката (женския кит):

Толкова хора и екологични организации се грижат за оцеляването на нашия вид, а ти ми приказваш, че те боляла главата.[/hide]

Ял съм нещо подобно, но от черноморска акула. Беше доста отдавна, скоро не съм виждал да се продава. А и тогава баща ми го беше получил от един рибав в Санта Барбара (Варвара).

Знам, че китовете са защитен вид, но:

1. Не съм го убил аз този кит;
2. Месото, така или иначе беше на пазара;
3. Месото не съм го купувал аз, а бях само един готвач;
4. Чернобил все още беше действаща АЕЦ;
5. По тогавашните разбирания на тогавшната съветска власт, това за екологията и китовете бяха някакви капиталистически маневри с цел руснаците да умрат от глад...

Така, че когато тръгваш на бой, поне гледай да си подготвен...