Готвенето е наистина вдъхновение, колкото и банално да звучи. Понякога готвя по цял ден /с цигарки, и междинни питиета
/, после цяла седмица не ми се помисля за това. Най-дълго и с най-голямо удоволствие готвя за повече хора - приятели, деца с приятели и пр. Струва ми се, моите хора се радват на периодите ми на пълно безразличие към храната, когато безнаказано се тъпчат с препечени филийки с "нещо нездравословно". Най-приятно ми е готвенето, когато се обади някой приятел на сина ми и каже "Ваня, може ли да мина след половин час да хапна нещо?" - тогава съм способна на чудеса.