Вижте на какво попаднах в последния брой на сп.Европа 2001, посветен на Ангола. Статията е от В.Сапунджиев - "Вкусът на Ангола"

"...Най-накрая ме заведе чак до кабо Сао Висенте (нос Свети Винсент) - най-западната точка на Европа, за да ми покаже маляо.
Тази дума (като испанската “маняна” - едно утре, което никога не идва) значи буквално “мърляч”, но има още сто смисъла. В случая - огромна (първо помислих, че е слон) риба, уловена в Атлантика, край бреговете на Ангола. После - добре почистена и леко изсушена на вятъра, идващ чак от саваните и “блъскащ се” в този от океана, после маринована според традициите на народността амбунду със сто билки. След това рибата се окачва на двуметров кол над еднометров казан, в който цвърчи кокосово масло. Накрая - с мачете, ножът - символ на свободата, “вплетен” и в знамето на Ангола, се рязва със замах едно парченце около две килца и то (парчето, не мачетето - един истински анголец никога не изпуска мачетето) цопва във врящото масло, стига до дъното, изскача на повърхността и със същото това мачете се сервира направо на дървена маса. Отгоре малко сол, много лимон, маниока и ... яж на воля...
“И сто хиляди куанза да дадеш (анголските пари), не можеш да намериш другаде такава риба... А някой път ще ти направя и стекове от полудив бизон, печени на камък и слънце...”, ми каза една нощ на разсъмване Диего Као. На разсъмване, между Ещурил и кабо Сао Висенте. Така усетих за първи път - с върха на езика си - тази страна..."

Хубава страна, хубави хора, риби-слон със сто билки - жалко, че е толкова размирна...