Ъкъ!

Цяла вечер си похабих да гледам разни тъпи италиански програми по ТВ-то

Та. Кучето е заровено другаде.

Иде реч, не точно за фонетика и лингвистика, просто така е прието.
И не става въпрос за транскрип(б)ция, а за запис на български на дума от чужд език.
Вярно се спазват някои правила, от които има обаче толкова изключения, че.

Инак като чуеш милите 'талЯнци как плещят... Баш си казват чияо( то може да се запише и чьао и чяо - но отнюд не е чао) Пропуска се i-то, но как на български да се запише супермекото Ча? Като ЧЬа, ЧИа, ЧЙа, ЧИйа, ЧЬа?

Но гражданственост е придобило ЧАО.

Аз още в началото писах, че има два( най-малко) варианта за запис на български и не е толкова страшно, че някой е предпочел фокачия, вместо фокача

Въобще си е здрава каша - едно време ако изпитваш съмнение как точно се пише или изговаря някоя чужда дума, отваряш Работническо дело или си пускаш Чичко Филипов и ти се изяснява - за жалост нито ТВ-то, нито вестниците вече са образец някакъв

Колкото до филолозите, те обичат да си спорят и досега не са се разбрали по доста въпроси, сещам се за цирка около транслитерацията

Йосифе, каква точно е разликата между едното и другото в това изречение? Това като последно заяждане
Фокачата си е фокача, чао си е чао, а филолозите поне в тази тема, изобщо не спорят, доколкото забелязах.
По въпроса как да се изписва мекото на 'чао' виж по-горе на Точица поста.
Ай стига толкоз!

Да заключвам ли вече темата?