Такаааа...
Преди да почна ще изпуша една цигара...
Имам дългогодишен опит и от двете страни на бариерата. Цялото си следване в Германия (10 години, Хайделбергски студент
) изкарах в работа по ресторанти и кръчми - сервитьор и барман. А за дългогодишния ми опит като кръчмоползвател в най-различни краища на земното кълбо няма какво да говоря.
Отчасти съм съгласен с Йосиф, че едно заведение е в правото си да си подбира клиентелата. Навсякъде по света клиентите са повече от кръчмите, особено в туристическите комплекси. И навсякъде по света има клиенти, които ти се ще да изгониш след втората им дума.
Но има и едно друго правило - Клиентът е цар. Като такъв той ще бъде обслужен, но - ако ми е несимпатичен, ако се държи отвратително, ако е арогантен или пощипва сервитьорките по дупето - ще бъде обслужен така, че да не се върне никога повече. Когато персоналът е опитен, той си знае как да стане това, без да се налага да гони въпросния клиент от заведението.
За сметките:
В днешно време, когато повечето заведения имат касови апарати с големи възможности, не би трябвало да е проблем на една маса да се водят няколко сметки. Но - за да няма проблеми - още с първата поръчка сервитьорът трябва да попита как ще се плаща. Така всеки ще си знае на кой хал е. Нито клиентите ще бъдат унижавани сами да си смятат колко дължат, нито накрая персоналът ще се пОти да пише отделни сметки.
Посещението на заведение е сключване на договор между клиент и доставчик да услуга. Всяка страна си има права и задължения. Правото на клиента е да получи възможно най-добрата услуга, за което накрая е длъжен да си плати. Също така е длъжен да съблюдава правата на доставчика и да не се държи като гамен.
Задължение на доставчика е да обслужи клиента според правилата. В едно заведение за обществено хранене той трябва да му поднесе прясна и годна за консумация храна, съответно и напитки. Обслужването трябва да отговаря на категорията на заведението - ако на портата имаш три звезди, не можеш да мяткаш чиниите като фрисбита. Право на доставчика обаче е и да откаже да обслужи клиент, който не се държи като хората.
Така че отношенията консуматор-кръчмар са много сложни и човек винаги се движи на ръба на бръснача. А кривнал в страни, а останал недоволен.
По нашето Черноморие проблемът идва както от клиентите, така и от кръчмарите. В масовите заведения тип "кръчма" обслужването е доста под всякаква критика, особено в най-натоварените дни. Там на клиента гледат само като на приносител на пари и изобщо не се стараят да му угодят и да го накарат да се върне. Хич не им и пука, че може да получат лоша реклама, защото ден година храни. Ако тия на масата са недоволни, халал да им е, отвън чакат още десет човека за тези места.
Клиентите пък също не са цвете за мирисане. Идват, почват с всякакви прищевки и става мазало. Затова по-горе посочих, че тези отношения са много деликатна работа.
Не знам как е при Йосиф, но ако наистина е постигнал това да познава всичките си редовни клиенти по име, шапка му свалям. За това се иска наистина добро отношение и най-вече много дълбоко разбиране на клиентската душа. В кръчма като тази и аз бих постъпвал по същия начин - ако някой не ми хареса (
не заради цвета на косата, Анотовице, а заради поведението си), ще намеря начин да го откажа да се храни при мен.
Йоско, някой ден ще ти се изтърсим инкогнито, пък тогава да те видим що за стока си!