... Другото което ни направи лошо впечатление е че на голяма маса на която бяхме 3 семейства ни отказаха да ни направят отделни сметки без да се обосноват защо. Ако толкова настояваме за отделни сметки трябвало да изчакаме да обслужат останалите маси ако ли пък не имало и други заведения по мнението на обслужващия персонал.
...

Това е бич за всеки севитьор - и да не иска винаги може да сбърка, особено когато не е уговорено предварително да се водят отделни сметки.
Касовите машини на ресторантите позволяват воденето на над сто различни отворени сметки и всичко да си го има черно на бяло.
В последните години като дойде компания младежи и младежки настава тих ужас за сервитьорките, защото на една маса трябва да се водят 5-6-7-8 сметки и после пък започват спорове, ако някой случааааайно е боцнал салатката поръчана от друг.
Еманципация лиии, поевропейчване лиии? Според мен - селски истории и претенции, особено да гледаш как се гушкат момче и момиче, а после сметката - разделно.
Едно време нямаше такива проблеми - всеки се стремеше да плати цялата сметка - тогава пък наставаха други мили сцени

Тая практика съм я пресякъл из корен - връчва се сметката, няколко менюта, канцеларско блокче, химикалки и калкулаторче - нека си смятат и делят колкото искат и в каквито си искат отношения и съотношения - сервитьорката очаква и получава всичко накуп.
Повечето пациенти са склонни на тоя вариант
Ама смятат ли смятат. А, бре сульо, платил си квартира 15 лева, бирата на плажа е два-три лева, а се циганиш за лев-два, което може да се получи ако сметката се раздели поравно на участниците - тънки селски сметки, селски като манталитет, де, не като произход - то тая практика с дележа я доведоха софЯнци сефте...

П.П. Туй с "обосновките" и обясненията... май е от една друга епоха - кръчмарят не ви е длъжен нищо, разбира се, добре е да е любезен ако иска да прокопса, но с нищо не ви е задължен, моля, моля
Длъжен е само според разпоредбите да държи на видно и достъпно място Книга за оплакванията( като Книга за похвалите му служи Касовата книга за оборота )

Извинявай, Йошка, ама се нервирах . Това, че се гушкам с някого, не означава, че трябва да ми плаща сметката или аз на него. Отдавна по света е прието между приятели всеки да си плаща сам - в крайна сметка така всеки си преценява възможностите в момента и съответната консумация. Ако искам да ям стриди, приятелите ми не са длъжни да плащат половината.


Сервитьорката това й е работата - да донесе сметката на всеки клиент. Ако ви идва много бачкането, отдайте се на по-мирни занимания.



Колко плащам за квартира не влиза в работата на никой кръчмар. Още по-малко е приемливо да нарича клиентите си "сульо". Отивам на кръчма за да ям и да пия и държа да си платя именно за това. Крайно време е да спрете да определяте размера на сметките по колата или външния вид на клиентите си.


Напротив, длъжен е да ми даде онова, което обещава - качествена храна, поднесена любезно и с усмивка, както и да ми каже колко точно струва.

Вероятно конкуренцията ще ви научи на основното правило "Клиентът е наш бог", остава и клиентите да си научат правата и да си ги търсят настоятелно и дори агресивно, ако се налага. Не искам да те плаша, но тази история с дилетанщината в кръчмарството и пренебрежителното отношение към клиентите някой ден ще свърши - тогава ще се наложи или да си много добър професионалист, или успешно да се правиш на такъв.

Благодаря ти to4ica опитах се да цитирам част от съобщението ти за да се съглася с него, но съм съгласна с цялото. Още веднъж благодаря. А относно кръчмите в черноморец, каквато струва ми се е темата там няма и една свястна, няколко години се опитвах да намеря и не успях.

... Отдавна по света е прието между приятели всеки да си плаща сам - в крайна сметка така всеки си преценява възможностите в момента и съответната консумация. Ако искам да ям стриди, приятелите ми не са длъжни да плащат половината.
...
Ей това никога няма да го разбера - уж приятели, а не могат, да речем поне да се изредуват - един път да плати единият, следващият път другият.
Извинявай, на това едно време не му викахме приятелство, даже между колеги нямаше такива прецизни делби.
Куриоз е приятелят ти да си позволи да хапва нещо, за което знае че не можеш да си позволиш или не обичаш - какво правитъе на една маса тогаз.
Както и да е.

Непосилно а и ненужно е да се поддържат отделни сметки в компания дори само от четири човека, винаги възникват недоумения, особено ако някой, недай боже, забрави или попрекали - изходът е ясен - заведение, в което те познават и ще те дундуркат.

Повдигнах леко завесата как кръчмарите квалифицираме клиентите си - за разлика от повечето такъв клиент няма шанс да повтори посещението си при мен - да знаеш как ми се иска поне за седмица да се върне бай Тошо и Балкантурист - тъй, да направите леко разлика и да се усетите, че отношенията в едно заведение би трябвало да са като между домакин и гости, а не както беше. Нооо не се получава - често гостите са за посочване с пръст - или не знаеш за такива мили картинки?
А останат ли тези отношения в плоскостта Напротив, длъжен е да ми даде онова, което обещава - качествена храна, поднесена любезно и с усмивка, както и да ми каже колко точно струва. сещаш се какво се получава.

И да те "светна" както е популярно да се казва напоследък - правата на клиентите са леко илюзорни, не защото няма писани и неписани такива или че някой по-леко или по-грубо ги погазва и накърнява, а защото законът в България НЕ задължава търговеца да извърши сделката дори след като е обявил работно време и то тече, и е обявил цени и те са показани( в меню или на табло) - просто идва сервитьорката и ти казва: Няма да бъдете обслужени, моля напуснете, или ако е взела поръчката и я изпълнява, но нещо не е наред според нея - представя касовия бон с донесеното дотук, следва разплащане и половин час да се довърши донесеното.

... Колко плащам за квартира не влиза в работата на никой кръчмар. Още по-малко е приемливо да нарича клиентите си "сульо". Отивам на кръчма за да ям и да пия и държа да си платя именно за това. Крайно време е да спрете да определяте размера на сметките по колата или външния вид на клиентите си.
...
Сега за неверни сметки и лъжи ли иде реч или за разделянето на сметките?!
Ценообразуването пряко се влияе от цените на другите стоки и услуги в района и това си е икономически закон. В прехвалената Юропа отдаааавна няма значение какво безалкохолно пиеш или каква бира - всичко е на една цена.
За обувките и колите си права донякъде - лакмус са за бакшиша на сервитьорката - обикновено богаташите са стиснати и се разплащат до стотинка

Може някой и да се отнася пренебрежително към клиентите си - ако е обаче "на поток" или "на кьоше" в общия случай сде получава приблизително "каквото повикало - такова се обадило".

Искаме вечерта да мине спокойно, за пациента тя е една, може и десет да станат поредни ако му хареса, но за нас са сто( 100) в сезона и фгледаме да си подбираме клиентите, при това най-безжалостно.

Дилетанщината е източник на едни от най-значимите постижения на човечеството и не виждам лошо в нея - аджамия в случая звучи гордо - един съвет - търсете аджамиите щото те не знаят порочните трикове на Балкантурист и Наркооп( таратор от кора на диня и проччие "тънки" хватки).

А и не съм чувал някой да е учил за поет, дали дилетантсвото им не е причина за техните терзания?!

Тъй като темата започна да се отклонява, я резнах.

Иначе съм напълно съгласен с Точица. Само да добавя, че в Ойропата, дето каквото и да пиеш все е на една цена, ще кажа, че на такива места е толкова луксозно, че НЯМА черноморски ресторант, които да предложи подобен лукс.

Иначе навсякъде питат "Цузамен одер гетрент" (Алеко да ме извини за правописа), което ще рече Как ще плащате заедно или поотделно? т.е. оставят ти правото на избор как да се разпореждаш със собствените си пари.

От опита ни с форумските срещи (където плащаме заедно), не знам да е имало случай в който да е имало недоразумение със сметката (нека някой ме поправи, ако греша).

За връзката между цената на легло и сметката. Ако спя при приятели и ми излиза без пари, ще ми сервирате ли безплатно? Май, не.

Не мисля, че ресторантът си е свършил работата само като ми сервира добре сготвена храна. Повярвай ние не ходим на море, заради ресторантите, в София и страбата си имаме достатъчно. Ходим на море, за да си починем и за да се почувстваме поглезени и ако някой сопнат кръчмар ми се прави на велик, щото работи 100 дена в годината без почивка, просто не го удостоявам втори път с посещението си. Чудя се защо такива хора се хвашат с подобен занаят. Ако не можеш да поглезиш клиента, стани автобусен шофьор, например.

Всичко това важи и за заведенията в София и страната. Разберете НИЕ НЕ ХОДИМ ПРИ ВАС, ЗА ДА ЯДЕМ!!! Няма заведение, което да ми сготви по-добре от Биски.

Темата е комплексна и ме предизвика. Ама ще напиша вижданията си по-късно.

Мдаа, явно Йосиф го играе новия участник в "Сам срещу всички"
Точице, Съгласна съм с всяка дума, защото:

1. Не е чак такава рядкост да се направят отделни сметки в БГ заведения, дори ми се е случвало да питат "заедно или поотделно ще платите", сиреч не е като да им ампутирам мозъка на сервитьорите като поискам отделна сметка. Така че, Йосифе, приказките за "селски" манталитет са хм...необосновани. Вярно, има и места, където сметката е дотолкова детайлизирана, че и 10 души да сме на маса можем сами да си я разделим. Може, ама отнема бая повече време, отколкото ако обслужващата дама води отделни сметки от самото начало. Така че, айде стига оплаквания от много работа.

2. Заведението, в лицето на шефа и обслужващия персонал е длъжен (или нека да е "желателно е") да предостави храна и обслужване, колкото по-качествено е възможно, нали това му е работата, за Бога! Ако някой иска да си има кръчма само за да събира приятелите си и да пие по цяла вечер, моля! Това от личен опит. Нооо, като се отнасяш с потенциалните си клиенти като с мизерници, които кой знае защо си позволяват да те обезпокоят, познайте на заведението какво му се случва.

3. Да обобщя: Йосифе, не забравяй, че парите, които изкарваш, дай Боже довлоно, ги изкарваш от КЛИЕНТИТЕ си, не от персонала, не от манджата. Ако няма клиенти, няма персонала кво да работи, няма за кво да се готви манджата

Шефе, верно си е най-вкусно вкъщи, обаче не във всички случаи - Куцопилев няма шанс да хапне шкембе-чорба у дома, затуй ходи по шкембеджийници
Освен туй, миналия път стана недоразумение със сметката в Китайския, не помниш ли? Нали остана фонд за по-нататък

Почнахме да се наддумваме, но моите заключения се базират на 35-годишния ми опит като клиент( откакто 13 годишен нашите ме повлякоха по 100-тте туристически обекта, та се налагаше да се храним във всевъзможни кръчми, ресторанти, туристически кухни и прочие) и 11-годишния ми опит като пишман-кръчмар.
Нямаше да правя тая уговорка, за да не излезе че бягам по тъча, но като се замислих - трябва - 80% от заведенията по морето в сезона се "работят" от другоселци - арендатори и наематели, ако има някаква разлика, половината от тях са от Растящата и нестареещата. Останалите са предимно пловдивчани, пуевенчани и всякаква подобна сган.
В това обвинявам съгражданите си - техния мързел доведе до това да се компрометира не само кръчмарството, но и хотелиерството и въобще всякакви услуги - другоселецът е дошъл да се напечели, че има и наем да плаща.

Тези, които работим свои заведения в сезона имаме само един изход - подбиране на клиентите и то най-безжалостно.
Кой прави подбора - това право съм делегирал на фронтмена - сервитьорките - техен е първият контакт с клиента.
От сервитьорката зависи дали ще се настаните и дали ще бъдете обслужени.
Познаваме всичките си клиенти( около 1 200 души) поименно.
Попълненията идват от техни приятели, познати, роднини - понякога се допускат и съвсем нови лица, но на"изпитателен срок" - обикновено оправдават доверието и стават постоянни.

Виж, човек постепенно добива усет за тия неща - сядат непознати, взема се поръчката, изведнъж ти светва червената лампа и отиваш на масата: Извинете, като че ли не сте за нас, нито пък ние за вас, няма да се получи.

За връзката между цената на легло и сметката. Ако спя при приятели и ми излиза без пари, ще ми сервирате ли безплатно? Май, не.

Не мисля, че ресторантът си е свършил работата само като ми сервира добре сготвена храна. Повярвай ние не ходим на море, заради ресторантите, в София и страбата си имаме достатъчно. Ходим на море, за да си починем и за да се почувстваме поглезени и ако някой сопнат кръчмар ми се прави на велик, щото работи 100 дена в годината без почивка, просто не го удостоявам втори път с посещението си. Чудя се защо такива хора се хвашат с подобен занаят. Ако не можеш да поглезиш клиента, стани автобусен шофьор, например.

Всичко това важи и за заведенията в София и страната. Разберете НИЕ НЕ ХОДИМ ПРИ ВАС, ЗА ДА ЯДЕМ!!! Няма заведение, което да ми сготви по-добре от Биски.

Ами как да кажа, има хора, които си имат къщурки у наше село, било техни, било роднински, но те също идват да хапнат.
А и това ни е целта - да дойдат хора, които няма да заредят както на бензиностанция, ами да похапнат нещо, което няма да си направят у дома - например едни обикновени кебапчета и кюфтета на скара.
Пък който е дошъл заради морето, а не И заради храната - има баничарници доволно и дюнерджийници и кифладжийници.
Куриоз е, но доста гърци идват специално за да похапнат черноморска риба - тяхната е и по-едра и по-разнообразна, обаче казват - вкусът е друг.

Може още да си плещим обаче е достатъчно да се огледаш какво се случва в сезона - ни едно празно място, при това броят на заведенията се е увеличил поне двойно - и всякакви спорове стават излишни.

Щото има хора, които си пазаруват от магазините - и българи и чехи и руснаци - чувам че това става популярно - да се наеме цяла къща и да си приготвя човек сам храната както му е кеф, в което има и известна романтика - барбекюта и прочие софри.

А да не би аз да съм измислил фейсконтрола? Що не мрънкате ако някъде не ви допуснат без обяснения? Или не се е случвало...

Както се казва пилците се броят наесен - Касовата книга е безпощадна - лев да слезе оборотът и кръчмарят започва да си задава въпроси и, вярвайте, взема мерки. Щото са 100 дни и място за грешки няма.

Част от клиентите ти, които хранят теб, семейството ти и персонала ти, не са ли също от тази "сган", както се изразяваш? Вие имате голямо предимство - когато човек отива на море, е настроен доста фриволно и предпочита да си затвори очите за много пропуски, отколкото да си трови нервите. Освен това е склонен да си даде парите за нищо и без бой. Няма да ти навреди да се разходиш из страната преди сезона и да видиш как ще те обслужат в едно троянско село, примерно.

Е това вече е направо комично Искаш да кажеш, че сервитьорката ти ще реши дали да вечерям в това заведение и ако не й допадне цвета на косата ми, ще ме изхвърли? Занасяш ме... Фейсконтрол има в елитни заведения със стил, твоето такова ли е?

Благодаря, че ни "открехна" за кухнята" на черноморския бизнес. Не че са неизвестни факти, но още веднъж ме убеди колко правилно е решението да ходим от няколко години на море у комшиите - там може и да те ударят в сметката, но го правят толкова пламенно и усмихнато, че те карат да се чувстваш наистина добре. А това е целта на една ваканция.
Колкото до поезията, Йошка, тя никога не е била професия. Ресторантьорството обаче е.

Много ми се иска заведенията да се увеличат тройно, а клиентите ти да спаднат двойно, за да разбереш какво имаме предвид. Явно това, че при теб има непрекъсната заетост, ти дава основание да мислиш клиента за натрапник, но както каза Пилето, не забравяй, че клиента ти плаща заплатата и благодарение на клиента съществуваш останалите 265 дни от годината.

Абе, Шефе, това е пълен абсурд вече Ако си зает ги мислиш за натрапници! Понеже съм посервитьорствала и аз, макар и в странство, верно мразех целия свят между 5 и 9 вечерта, но това не ми пречеше да се усмихвам и да си върша работата, нали после на мен се оставяха бакшиши? Така че...въпрос на приоритети, според мен.

Йосифе, намеците за "растящата и нестареещата" идват възгеч, както казват родопските ми приятели. Ай стига вече, знаем, че сме по-по-най-големите селяни в България

Такаааа...

Преди да почна ще изпуша една цигара...

Имам дългогодишен опит и от двете страни на бариерата. Цялото си следване в Германия (10 години, Хайделбергски студент ) изкарах в работа по ресторанти и кръчми - сервитьор и барман. А за дългогодишния ми опит като кръчмоползвател в най-различни краища на земното кълбо няма какво да говоря.

Отчасти съм съгласен с Йосиф, че едно заведение е в правото си да си подбира клиентелата. Навсякъде по света клиентите са повече от кръчмите, особено в туристическите комплекси. И навсякъде по света има клиенти, които ти се ще да изгониш след втората им дума.

Но има и едно друго правило - Клиентът е цар. Като такъв той ще бъде обслужен, но - ако ми е несимпатичен, ако се държи отвратително, ако е арогантен или пощипва сервитьорките по дупето - ще бъде обслужен така, че да не се върне никога повече. Когато персоналът е опитен, той си знае как да стане това, без да се налага да гони въпросния клиент от заведението.

За сметките:

В днешно време, когато повечето заведения имат касови апарати с големи възможности, не би трябвало да е проблем на една маса да се водят няколко сметки. Но - за да няма проблеми - още с първата поръчка сервитьорът трябва да попита как ще се плаща. Така всеки ще си знае на кой хал е. Нито клиентите ще бъдат унижавани сами да си смятат колко дължат, нито накрая персоналът ще се пОти да пише отделни сметки.

Посещението на заведение е сключване на договор между клиент и доставчик да услуга. Всяка страна си има права и задължения. Правото на клиента е да получи възможно най-добрата услуга, за което накрая е длъжен да си плати. Също така е длъжен да съблюдава правата на доставчика и да не се държи като гамен.

Задължение на доставчика е да обслужи клиента според правилата. В едно заведение за обществено хранене той трябва да му поднесе прясна и годна за консумация храна, съответно и напитки. Обслужването трябва да отговаря на категорията на заведението - ако на портата имаш три звезди, не можеш да мяткаш чиниите като фрисбита. Право на доставчика обаче е и да откаже да обслужи клиент, който не се държи като хората.

Така че отношенията консуматор-кръчмар са много сложни и човек винаги се движи на ръба на бръснача. А кривнал в страни, а останал недоволен.

По нашето Черноморие проблемът идва както от клиентите, така и от кръчмарите. В масовите заведения тип "кръчма" обслужването е доста под всякаква критика, особено в най-натоварените дни. Там на клиента гледат само като на приносител на пари и изобщо не се стараят да му угодят и да го накарат да се върне. Хич не им и пука, че може да получат лоша реклама, защото ден година храни. Ако тия на масата са недоволни, халал да им е, отвън чакат още десет човека за тези места.

Клиентите пък също не са цвете за мирисане. Идват, почват с всякакви прищевки и става мазало. Затова по-горе посочих, че тези отношения са много деликатна работа.

Не знам как е при Йосиф, но ако наистина е постигнал това да познава всичките си редовни клиенти по име, шапка му свалям. За това се иска наистина добро отношение и най-вече много дълбоко разбиране на клиентската душа. В кръчма като тази и аз бих постъпвал по същия начин - ако някой не ми хареса (не заради цвета на косата, Анотовице, а заради поведението си), ще намеря начин да го откажа да се храни при мен.

Йоско, някой ден ще ти се изтърсим инкогнито, пък тогава да те видим що за стока си!

Миии, нямам какво да добавя, освен че който си е натрапник в живота, той е натрапник и като клиент - такива нямат шанс и няма защо да се чудят че отношението към тях е такова.

Идеше реч за "ресторантьорите от Растящата - най-вероятно ихтимански селяни.
Инак пациентите ни са изключително българи и предимно софиянци.

Да, сервитьорката може да не те допусне - нямам представа за критериите й, но не се е дънила досега.

Мога само да добавя, че от деноминацията не съм променял цените - просто си препечатваме менюто, а оборотът расте и вече трудно се справяме с наплива.

Виж, става ми вече неудобно, но това не е само мое постижение, а и на цялото семейство така че:
- разгледай това( рекламен справочник на мобилен оператор - тоя издайник явно ни е сърбал попарата - минал е от север на юг по цялото черноморие и е отбелязъл с по два реда значимото според него - по един-два хотела и една две кръчми във всяко градче) - донесе ни го наш клиент и настояваше да почерпим ;
http://bgphoto.net/photos/14671/o633098993542083750.jpg
http://bgphoto.net/photos/14671/o633098993714271250.jpg

- двама съфорумци са ми сърбали попарата и могат да ти доложат впечатления - хванаха ни в полет и за срамотиите не можах дори да поседна на лаф...

П.П. У наше село има добри кръчми, броят се на пръстите на две ръце - попитай за Черкеза, Веско, Кирика, Джордано, бай Ице, Гамартата, Шопа( софиянец е човека, поканен зет ), Гинчика, Сашо, Ксантана, Казанова, Парапета( по известен като Цици-бар ) иии... т'ва е - останалото са такива дето ги описа ШЕФА, макар да лъщят и отвън и отвътре.

Браво бе, Йоска. И що не ни открехна за тези заведения, да знаем къде да ходим.

Аз съм едната съфорумка, дет съм сърбала попарата и мога да споделя впечатления, макар че вече съм го направила.

Ние бяхме там месец септември, нямаше я голямата навалица. В това село ако не всяка, то поне всяка втора сграда има ресторант. Отделно улицата зад новия плаж и центъра на стария град, където е заведение върху заведение.
Места имаше навсякъде. Вечер заведенията бяха полупразни.

С Ипов не знаехме къде точно се подвизава Йосиф и тръгнахме да го търсим. Минахме покрай много кръчми / полупразни / и вече бях решила да влизам поред и да питам за шефа / виждала съм негова снимка - тук във форума / и го видях пред заведението. Не ни отказа маса за двама пушачи, а ни показа да си избираме. Явно тогава отваряха, защото след 10 минути вече беше препълнено - на маси за 4-ма компании си примъкваха столове, появиха се правостоящи чакащи, а най-запознатите си поръчваха храна за в къщи. Не можех да повярвам на очите си - в другите заведения полупразно, а там навалица. Когато поръчките започнаха да идват разбрахме причината - прясна и много вкусна храна, неразредени, добре изстудени питиета / Йосифе, Ипов още споменава ракията, която пихме при теб/. Поръчахме си различни неща, така че да опитаме повече, после допоръчвахме - нямаше нещо, което да не ни хареса.
Въпреки че севитьорката не ни беше одобрявала, обслужването беше перфектно - всичко пристигаше за минути. През цялото време се усещаше ненатрапчиво внимание. Не помня дали в началото ни пита дали искаме отделни сметки, но не мога си спомня някъде да са ни питали такова нещо.

И въпреки че Йосиф се изказва малко цинично, може би защото му е професия, той си върши работата по-добре от 90% от хората в неговия бранш.

ИПА, темата е за обслужването по заведенията по принцип. Никой не напада заведението на Йосиф. Но колкото и да са ти писнали клиентите, не може публично (имай предвид форума) да ги наричаш с каквито и да е епитети. Не знаеш кой ще прочете темата...

Щом е така - браво, заблуждава ни значи с разни ала-бала. Кажете все пак къде е тая кръчма, че ми предстои едно ходене до морето скоро. Йошка, отворено ли е вече?

Когато чиновник ви кара да висите пред гишето за да може да си чопли каквото там или е в законна почивка, не се нахвърляте така, нали?
И прави с вас каквото си иска, макар със закон да му е вменено друго.

Позицията ни е: на натрапниците да даваме да се разбере че са натрапници.
Който е минал през цедката обикновено става фен и любим клиент.

Когато тръгнеш на кръчма с презумпцията че ще те прецакат какво очакваш да се случи?

Повярвай това се разбира още в първите минути и защо да съм длъжен да търпя капризи?

Опитвам се да нарека нещата със собствените им имена, ако това е цинизъм нека са повече циниците.

Щото в по голямата част от времето си съм клиент, а има прости правила за мирно съвместно съществуване.

Само ще спомена че много от рeцептите ни са усъвършенствани благодарени е на споделени от клиентите ни впечатления.

Освен туй като се поразгледа менюто става ясно че не работим за пари

Е, аз затова писах че се изказва малко цинично, но ако бях усетила и наченки на такова отношение, нямаше да пиша горното.

Бих искала в повечето заведения обслужването да е на такова ниво.

Изобщо не си познал. Пускал съм теми срещу немарливи чиновници, но обикновено директно подавам жалби срещу тях. За съжаление в заведението за лощо обслужване мога да подам жалба само на арменския поп.

Когато посрещаш клиента с презумпцията, че е един досадник, какво очакваш да се случи?

Както казах по-преди, като не ти се занимава с хорските капризи, смени си професията. Човек иска да се поглези (да покапризничи), да даде почивка на жената от домакинските й занимания, както и да яде шкембе , когато отива на заведение. Но понеже нагласата на кръчмарите е да ми вземат парите, а не да ме поглезят, предпочитам на море да ходя на станция. Храната е кофти, но не умирам от нея. Не ме глезят, но за толкова съм си платил.

Пак казвам в темата не иде реч за твоето заведение, а по принцип.

Струва ми се че като капризи и поглезване разбирате различни неща.

Аз на мързеливите чиновници дирекнто на място им налитам да ги кълва
Да, ходим на кръчма и за разнообразие, и за да хапнем нещо дето вкъщи го няма, или пък не ми се занимава, за да ни поглезят, наистина. Тук не става дума за поведението на уроди, които се изживяват като център на внимание побърквайки обслужващия персонал. Предполагам, Йосифе, ти имаш предвид тях?
Аз не говоря за този тип клиенти, мисля, че и Лейзи и То4ица не говорят за тях. Аз съм нормален човек и искам в заведение с мен да се отнасят като с такъв. Не да ми се въртят постоянно, не да ми сменят пепелника на половин цигара (Ей тва май ми е най-сериозния критерий за обслужване, сериозно!). Но не и да ме гледат през ноздрите си, да ми бъркат поръчката и да чакат пепелника да прелее, че да го сменят. Толкоз, мисля, че не съм прекалено взискателна.
А, да, и храната да е с грамажа, съдържанието и вкуса, който се очаква от нея

T.e.?

Мисля, че Йосиф фиксира клиенти, които се лигавят и не знаят какво искат.

А за такива, които искат да си изкарат приятно, да хапнат вкусно и да бъдат добре обслужени - мисля, че ти това имаш пред вид, той се грижи достатъчно добре и всъщност предпочита такива - това е преценката от " първите минути".