Готвенето е като любовта, доколкото искаш, доколкото имаш желание, дотолкова ти се получават нещата. Даже и когато това е рутина, винаги имаш възможност да проявиш творчество. Не вярвам в теориите за храните афродизиаци, но вярвам в теорията, че готвенето като процес и желание може да предизвика мераци.
Готвенето е или общуване или не струва.
Можеш да сътвориш и най–перфектното блюдо , но ако трябва да го ядеш сам, това по скоро ще бъде едно много самотно преживяване без наслада.
И в същото време един прекрасен слънчев домат, плочка бяло сирене, бистър зехтин и зелени подправки с дъх на Средиземно море, споделени, могат да провокират много сетива и желания.
Готвенето не е самоцел.
Храната не е само начин на оцеляване.
Но и двете са необходимост. И както казва Камю;” – Боговете бяxа осъдили Сизиф да бута безспир цяла скала до върха на една планина, откъдето камъкът отново се търкулваше поради тежеста си .Те бяха помислили, не без право, че няма по страшно наказание от безполезния безнадежден труд.
Щастието и безмислието са две деца на една и съща земя.Така че, трябва да си представим Сизиф – Щастлив.”
Даже и бабите ни са били достатъчно прозорливи и умни за да го разберат това. Добре нахранен човек – сърдит няма. А ако не искаш да има сърдити хора покрай теб по-добре го направи с желание отколкото по необходимост, защото тогава става наказание.
Готвенето е изкуство. Не само като краен резултат за изложба, но и като акт на творчески проект.
Може да е музика. Наскоро прочетох, че Теодоси Спасов при последното си посещение в Япония в един от най луксозните суши ресторанти се заслушал в тракането на тиганите на майстора и чул музика. Още на следващия ден го поканил и направили съвместен запис.
Може и да е рисуване.
А може да бъде режисирано и като спектакъл.
Тогава готвенето е насочено към сетивата и те се отварят. От натам на сетне всеки си избира „изразните средства” и започва да убеждава някого. Така започва общуването.
И се получава тръпка. С всяка стъпка от този процес можеш да пробудиш насреща носталгия по вкусови усещания и спомени, както и да сътвориш нови, непознати и неподозирани.
Предложенията са различни, зависими от настроенията и желанията, но винаги трябва да е чувствено.
Покана към сетивата. Готвенето е сезон. Всеки сам определя колко и какво иска да постигне. То е и амбиция. И доказване и характер. И за да е хубаво не трябва да е самотно занимание.
За мен лично готвенето е джаз - нещо горещо, хубаво, мръсно и секси.Не всеки ден мога да го изпълнявам съвършено, понякога е фалшиво даже, но винаги е вълнуващо.
А публиката ми ме обича за това.

Нямам време за повече коментар сега.

Страхотно есе.
Все едно че за мен е писано, или пък, че аз съм го писала. Абе, разбирате какво искам да кажа.

Маце, мерси. А като казваш , че все едно е писано за теб така ме сещаш да включа и темата за готвенето като Адреналин ( гасене на пожари, порязване на пръсти и прочие.)
С удоволствие приемам критики, хвалебствия както и възможността за нови идеи по повод темата.

Браво за есето, Миш. Личи си, че идва от сърцето.
Само в едно не съм съгласна - можеш да си сготвиш и само за себе си, най-изтънченото ястие и да си седнеш самичка, с една чаша вино, на спокойствие и да си го хапнеш с кеф. На това му казвам самоуважение. И удоволствието ми е токова голямо, колкото и да го споделя с някого.
А че не е хубаво да си самотен, по принцип, това си е отделен въпрос и си е така. Само че, както разбра вече, за мен, самотата е разтоварваща и жизнено необходима, за да събера сили за нови кулинарни емоции.

Kristi, аз също не мога да готвя само за себе си, затова и досега не съм направила шкембе-чорба.
Колкото и да е голямо самоуважението ми, то явно не е достатъчно, че да вложа труда си само за ядене, което само аз ям а другите ненавиждат.
Същото важи и за периода, в който съм сама, просто се нуждая от чуждото мнение и одобрение, пък сама какво да си одобрявам.

Аз пъ вече се научих да се самоуважавам в кухнята и да си готвя специално за мен си. Така де, иначе щях да ям пълнени чушки два пъти годишно.

Сериозно, обаче, критиката към кулинарните ми напъни приемам много по-болезнено от всяка друга, може би защото и за мен е много творчески акт, ако и да е най-проста супа топчета, примерно.

Направи и ме покани, така няма да си я ядеш самичка.

В духа на есето най-добре да направим клубове по интереси, например "Клуб на любителите на шкембето" и прочие. И ще слушаме джаз междувременно.

Чудна идея! Аз се записвам за клуб "Пълнен зеленчук и мръвка".

Може и някой блус...
като този например.

Чудесна идея, не само в духа на есето но отговарящо и на характера на авторката. . Затова аз ще ви сготвя шкембето, ще намина да послушаме малко джаз, а после ще наобиколя и другите клубове.
A този блус на Алеко, като ритъм по ми върви на месене.

И за завиване на сармички върви

А, няма да поразяваме хубавата музика с този къртовски труд.

Гледайте само клубовете по интереси да не са много, че ми се очертава да съм член на всички.