Явно пак сме престанали да ядем, защото никой нищо не казва. Затова аз ще дам стегнат отчет за хранителния ни режим последните дни.
Съботно-неделно се уляхме (не се подсмихвай Миш
). Събота вечер бяхме щедро нахранени с тутманик, свински гърди, пилешки крилца и Н на брой салати и мезета, сред които и такава от гигантски смилянски боб. След тази усилна вечеря (само от към храна, от към приказки си беше направо прекрасна) на следващия ден се впуснахме в приключението Белинташ. След едно дълго пътуване с кола и съвсем кратка разходка се заредихме напълно и от всякъде с "енергия" от огромните скални масиви, посмяхме се на получаващите сигнали от извънземни и се отправихме към Бачковския манастир. Там, естествено, първата ни работа беше да седнем в кръчмата.
Където пак се уляхме
. Както може би се сещате, в Неделя, на Цветница, все има някое цвете в семейството. И тук стигнахме до крайности. Затова от понеделник сме на скромни манджи от рода на ориз със зеленчуци, печено пиле и салатки. А вчера се наложи все пак да спретна супа за детето, от коприва. Няма да ви казвам, че цялата се ожарих докато я изчистя, но пък детето одобри усилията ми. Гарнитурата към супата бяха пилешки пържоли от бут, с кожа, на тиган без мазнина. Искам да заявя, че повече няма да купувам такива. Пуснаха толкова много мазнина, че едвам се ядяха, въпреки изрязване на сланинките и дългото им мариноване. А и кожата не знам за какво я оставят, при положение, че аз я отпрах след като ги изпекох. Малко дълго се получи, но пък доста емоционално.