Явно, че щом сме тук сме жертви на двете страстти - компютъра и тенджерата!
Най-много ме дразни, когато съпругът ми каже "Хайде, иди нещо да сготвиш". Обикновено го казва, когато хладилника е празен. Аз започвам да се чудя какво да скалъпя от парченце сирене , зелка и кофичка кисело мляко. А той иска да сготвя, а не да да правя салата. Обикновено в такива случаи резултатът е плачевен - с една дума, нищо не излиза, направо не се яде. А има и други дни, когато от същите продукти се получават шедьоври, но никой насила не ме кара да готвя. Резюме - когато се приближавам до кухнята с вътрешното усещане "сега ще си оближат пръстите" , действително се получава това, което съм искала. Но когато е направено с нежелание - естествено, че отива директно в кофата.
Всяко нещо направено с желание и любов става превъзходно, нали?
Е, понякога и това не става. За справка, виж "Павлова" . Но там причината беше друга.

Тъй като става дума за "осмото изкуство" вчера гладах "Крилце или Кълка"(L`Aile ou la cuisse) със знаменития и неповторим Луи дьо Финес
не съм се смяла так от дълго време ,та мисълта ми е за една сцена от филма където трябва да му првят снимки как готви..Застава зад плота и пожелава да му пуснат музика за вдъхновение...прозвучава най- известната част от Вагнеровата опера "Валкирата"(или "Влкюрата", ако предпочитате) с характерните за него жестов е казва:

-Ама не това! Това е за дивеч,за голям дивеч, за...
-А за пилето от Брест, за морските дарове, трябва друго нещо!
-Намерете ми музика лека,душещипеща, фина, дозирана...


И така обичате ли да слушате музика докато готвите и съобразявате ли се както героя на Финес с ястието ,което ще приготвяте?

Да, той си е смешник....като клоуните в цирка и т.н. Въпреки, че предпочитам Чарли Чаплин пред чичко Луи, мога само да добавя, че и той си има своите находки...аз например изобщо не разбирам скечовете на Мистър Бийн или на Джим Кери, но както се казва .. въпрос на вкус.

А и темата беше доста далече от комедията...
Та, въпроса беше за кулинарията като изкуство. Защото тя си е такава, и който влага такава идея в готвенето, той успява да достигне кулинарните вълшебства. Наистина в този забързан и зает ден често се случва да се готви по задължение, но въпреки всичко, както всяка работа, така и в тази, човек трябва да умее или поне да се постарае да се концентрира и да вложи себе си в това, което прави... другия вариант е просто да не го прави.
Знам, че това не е най-приятния момент в тази част от семейния живот, но ако не го правиш с удоволствие, тогава какво правиш с удоволствие в къщи?!
Защото моето верую е, че човек трябва да прави тези неща, които му доставят удоволствие и удоволетворение и ако има неща, които не са ни приятни, то трябва да намерим начин да ги направим такива или някой, който да ги прави с удоволствие.
А когато става въпрос за изкуство, това е задължително. На сила изкуство не става!