Сещате ли се за един невероятен мъж - великолепния актьор Пол Нюман? Застаряващ, но все така чаровен - дай, Боже, на всякоя А знаете ли, че той вече почти не се снима, а се е отдал на кулинария и на компанията си за хранителни продукти "Newman's Own"?
Ето какво казва той: "Когато имам съвсем сериозното намерение да готвя, достигам чрез медитация до състояние на хипнотичен транс...В това състояние доближавам филето от акула до лицето си и се вслушвам в него. Първото нещо, което чувам, е шум на изкачаща тапа, след това мучене на крави някъде в далечината и най-накрая пукане на дървени въглища. Изкачащата тапа ме навежда на мисълта за бяло вино, кравите означават прясно масло, а дървените въглища са си дървените въглища, на които ще изпека рибата... Може би ще се отнесете скептично към моя метод на готвене, подобно на много хора преди Вас. На всички тези, проявяващи елементарно въображение мога да кажа само едно: след като чиниите, вилиците, ножовете, салфетките и покривките са щателно облизани, обикновено не се намира никой, който да оспори ТАЙНСТВЕНИТЕ, ВЪЛШЕБНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИНТИМНОТО ОБЩУВАНЕ НА ГОТВАЧА С НЕГОВИТЕ ЖЕРТВИ."
А как готвите вие? Колко често? Случва ли се да трябва да сготвите нещо без желание, защото семейството очаква това от вас?
Изпитвали ли сте истинска наслада от моменти на "хипнотичен транс" при готвенето?
Кулинарни маниаци ли сте?
Срамно ли е работещият човек в днешно време да посвещава оскъдното си свободно време на кулинарията?
Май станаха много въпроси...

Интересно изказване ..дали си вярва? Иначе съм съгласна ,че е доста чаровн, макар повечето филми, които съм гледала с негово участие да не са ми по вкуса (с изключение на "Цветът на парите").
Колкото до това дали готвя безжелание ми се случва ,но слава богу рядко предимно неща които не обичам.Най -неприятно ми беше да се науча да готвя шкембе чорба.. миризмата на варена карантия ми обръща стомаха, аи винаги трябваше да викам някого на помощ при дегустацията преди сервиране,защото за нищо на света не бих я пробвала..

Явно, че щом сме тук сме жертви на двете страстти - компютъра и тенджерата!
Най-много ме дразни, когато съпругът ми каже "Хайде, иди нещо да сготвиш". Обикновено го казва, когато хладилника е празен. Аз започвам да се чудя какво да скалъпя от парченце сирене , зелка и кофичка кисело мляко. А той иска да сготвя, а не да да правя салата. Обикновено в такива случаи резултатът е плачевен - с една дума, нищо не излиза, направо не се яде. А има и други дни, когато от същите продукти се получават шедьоври, но никой насила не ме кара да готвя. Резюме - когато се приближавам до кухнята с вътрешното усещане "сега ще си оближат пръстите" , действително се получава това, което съм искала. Но когато е направено с нежелание - естествено, че отива директно в кофата.
Всяко нещо направено с желание и любов става превъзходно, нали?
Е, понякога и това не става. За справка, виж "Павлова" . Но там причината беше друга.

Тъй като става дума за "осмото изкуство" вчера гладах "Крилце или Кълка"(L`Aile ou la cuisse) със знаменития и неповторим Луи дьо Финес
не съм се смяла так от дълго време ,та мисълта ми е за една сцена от филма където трябва да му првят снимки как готви..Застава зад плота и пожелава да му пуснат музика за вдъхновение...прозвучава най- известната част от Вагнеровата опера "Валкирата"(или "Влкюрата", ако предпочитате) с характерните за него жестов е казва:

-Ама не това! Това е за дивеч,за голям дивеч, за...
-А за пилето от Брест, за морските дарове, трябва друго нещо!
-Намерете ми музика лека,душещипеща, фина, дозирана...


И така обичате ли да слушате музика докато готвите и съобразявате ли се както героя на Финес с ястието ,което ще приготвяте?

Да, той си е смешник....като клоуните в цирка и т.н. Въпреки, че предпочитам Чарли Чаплин пред чичко Луи, мога само да добавя, че и той си има своите находки...аз например изобщо не разбирам скечовете на Мистър Бийн или на Джим Кери, но както се казва .. въпрос на вкус.

А и темата беше доста далече от комедията...
Та, въпроса беше за кулинарията като изкуство. Защото тя си е такава, и който влага такава идея в готвенето, той успява да достигне кулинарните вълшебства. Наистина в този забързан и зает ден често се случва да се готви по задължение, но въпреки всичко, както всяка работа, така и в тази, човек трябва да умее или поне да се постарае да се концентрира и да вложи себе си в това, което прави... другия вариант е просто да не го прави.
Знам, че това не е най-приятния момент в тази част от семейния живот, но ако не го правиш с удоволствие, тогава какво правиш с удоволствие в къщи?!
Защото моето верую е, че човек трябва да прави тези неща, които му доставят удоволствие и удоволетворение и ако има неща, които не са ни приятни, то трябва да намерим начин да ги направим такива или някой, който да ги прави с удоволствие.
А когато става въпрос за изкуство, това е задължително. На сила изкуство не става!