Купих си наскоро шафран. Онзи ден се опитах да го сложа в ориза, ама на, не бях прочела за шафрана тук, пък и сега не съм много на ясно как точно да се употребява. Резултатът беше, че тук там имаше жълти петна по ориза.

Явно трябва да се разтвори, или стрие, или да се овкуси олиото, бульонът, млякото или...?

Ако някой, употребявал шафран има информация да сподели челен опит.

Не знам как точно си готвила ориза, но примерно - слагаш мазнина и нарязан кромид лук, докато леко се задуши, добавяш ориза, натрошения или смлян шафран, сол, бульон или вода, разбъркваш и вариш до готовност.

Нещо подобно направих, но явно съм прибавила шафрана след като е останала по-малко вода и затова не се оцвети равномерно. И друго - не знаех, че трябва да се троши или мели.

Мацо, откак станах мароканска снаха, станах и специалист по шафрана. Основното му качество е аромата, а не оцветяването. Вярно е, че придава жълт цвят, но концентрацията не е достатъчна, за да оцвети цялото ястие. За това използвай жълт оцветител, ако искаш.
Истинския шафран има специфичен аромат, който е много наситен и няколко листенца във водата на ориза или в соса на ястието са достатъчи. Няма нужда да го стриваш.
Сега друг е въпроса, че има и фалшиф шафран - от листата на някакво маргаритоподобно цвете. На вид много прилича на истинския, но няма аромата му. Ако никога не си мирисала истински шафран е невъзможно да направиш разлика.

Kristi, преди 5-6 години, когато бях в Турция, на всяка крачка предлагаха шафран, но аз бях предупредена и така и не си купих, тогава доста го мирисах, но не знам дали е бил истински. В този ред на мисли съм дълбоко убедена, че не знам как мирише истинският. Видът му е по-лесен за определяне поради множеството снимки и описания. Моят изглеждаше относително качествен, макар и да съм убедена, че е от най-ниското такова. Когато е само за цвят, използвам куркума, но тя си има специфичен вкус, който не винаги ми се иска. Това си беше чиста проба, имам още малко шафран, ще опитам следващия път по вашите технологии, пък дано да се получи. Малкото коте го хареса много ориза, но той по принцип си обича ориз.

Аз използвам жълт осветител, които се продава във всяка, уважаваща себе си арабска бакалница. Не знам дали се намира в София. Представлявя хартиени пакетчета с една доста голяма доза оцветител с оранжев цвят - защотo е много концентриран. Не струва хич скъпо и не мисля, че е опасен за здравето. По комунистическо време се използваше предимно в сладкарството.

А защо трябва непременно цветът на ориза да е жълт. Според мен подправките се слагат на вкус и колкото се оцветил, толкова.

За мен е въпрос на естетика. Просто ми харесва жълт. Слагам този оцветител и в сосовете. Намирам, че на вид стават по-привлекателни. Прихванах този навик от мароканската кухня, там няма тажин, без оцветител. Но всичко е въпрос на лична гледна точка.

Маргариткоподобното цвете е тагетес (турта) и се използва много здраво в кавказките републики, дори там и викат "имеретинский шафран".

Мои познати накисват шафрана във водка и капват капки в ястието.
На моя шафран все не му идва ред да го пробвам , затова ще разчитам на вашите разкази.

Преди бая време си купих смлян шафран и известно време го ползвах. Даваше приятен жълт цвят (като на едни определени книжки ) на ориза и много добър вкус. Ама после го забравих в долапа и сега сигурно е изветрял.

Аз гледах как готви една индийка(по ТВ-то! ).Та по индийско позапържват подправките,за да си разгърнат аромата-даже направо си ги пържат!Аз пробвах и точно така си ползвам вече шафрана,специално.Когато ми се позадуши лука и остане на мазнина,слагам да се позапържи ориза и малко преди да налея вода,слагам шафрана и го обърквам няколко пъти.Наистина си ухае по-добре!

Твърде вероятно е да не е бил истински. Истинският се продава на тичинки, а не смлян.
"Смляността" леко ме насочва към търговското понятие "менте".

Може и менте да е било, де да знам.

И това сега го виждам! Имам щастието да съм опитала само истински шафран, благодарение на Кристи! Ползвам го вече три години, и изобщо не е изветрял. На ястие слагам по три-четири, максимум до 5 косъмчета, и ароматът е доста силен. Това количество, разбира се, не може да оцвети равномерно цялото ястие. Свършва ми за съжаление, така че ще трябва да си купя някакъв от тук и тогава ще мога да разбера разликата или приликата. За ориз не съм го ползвала все още, но определено сме пристрастени към риба(пангасиус- най-често), във фолио, със червен лук, домат, кръгче чушка, шафран, зехтин и соев сос.

Като видях заглавието и се зачудих кой .... е измислил това малоумно заглавие:))

Миш, моят е същият като твоя, а е купен от тук:) И не е изветрял, въпреки че и той е от доста време.