Да се изкажа и аз, направо по въпроса: накисвам бамята в голямо количество вода (направо в мивката), за да не ни хрупка пясък по зъбите, след което и махам "шапчиците" и варя за 3-5 минути в кипяща подсолена вода. Веднага я отцеждам и изплаквам в студена вода с малко оцет.

След като хубаво се отцеди, слагам бамята в пликове и във фризера, в пакети по 500 г.

Чрез варенето се махат власинките, които за мен са по-неприятни от слузта.

Биски, за неприятните власинки народът е измислил много прост начин - обилно посолени, бамичките се притриват с ръцете и веднага се изплакват обилно. Бланширането може и да бъде по-малко. Разбира се, останалото - отцеждане и изплакване с подкиселена вода си е без коментар. Това осигурява със сигурност прекрасно качество на бамята.
Честно казано, аз винаги предпочитам традиционното (за мене) затваряне на суровата, но притрита със сол бамя в бурканчета от 400 мл. в присъствието на доматен сок или късчета домати на дъното и отгоре. Заливане с подсолена вода.
Така си осигурявам идеално качество и пестя обем във фризера.

Въх! Не съм видяла, че трябва да измия бамята с подкиселена вода. Чак сега видях. И аз вчера за първи път готвих бамя.. Тъй като си беше само за мен, импровизирах някакъв вариант на гювеч с нея, или по-скоро яхнийка. Много ми хареса. Не беше лигава, и не усетих власинки. И въпреки, че когато я купувах, изобщо не знаех как да я избера. После чак четох, че имало млада и стара. Явно без да искам съм случила. Направих с
и и едно малко бурканче, маринована със оцет, сол и захар. Да видим какво ще стане.