Привет на всичкото кулинарно юзър чиито идеи, препоръки и личен опит следя от доста години
Не приемайте моля, първата ми тема и пост тук като ненужна възхвала извън заслужените лични благодарности които изказвам сега (това си е ясно и напълно заслужено - но не заради това пиша сега)
Моля да ми простите и липсата на рецепта която да приложа към момента - причината за поста ми сега (и темата) е в "специфичноста" на бамята където именно е и моят личен "проблем". Доуточнявам защо не прилагам нищо конкретно - именно защото "съставките" освен "клишета", са въпрос и на фантазия съчетана със съответните "сходимости" между отделните продукти, и от друга страна - не смятам че би било честно ако "пейстна" нещо "готово" без да съм получил резултат с който самият аз да се гордея поне малко. Това което ме интересува, са познатите на всички "особености" свързани с "лигавенето" на продукта при приготвяне и възможните начини за "борба" с него. Не смятам да досаждам твърде много с излишните си обяснения - работата е там че преди време хапнах в една гръцка кръчмичка чорбица от Бамя и "О–чудо", въпреки предубеждението ми към този зеленчук (неговото наличие в различните ястия) - останах очарован и потресен от постигнатият баланс на вкусове в него ...като бамята именно си носеше най-основна "роля" за вкусовият празник - абсолютно лишена от всякаква лигавост, тлачене и мазност не само като усещане, но и във визуален аспект... Предвид Вашият опит и познания - съм сигурен, че повечето от Вас са в състояние да ми помогнат със съвети и идеи за постигане на подобен ефектен и вкусен резултат при изготвяне на всякакви ястия от този ВЕЧЕ любим за мен зеленчук... Разберете - МНОГО ми хареса, и въпреки че Гърция не е много далеч, все пак ми е твърде неизгодна дестинация като единствен възможен вариант с който да задоволя желанието си за кулинарни удоволствия с участието на Бамя.
Благодаря много предварително. Бих бил наистина щастлив ако темата се развие подпомагайки развиването и на личните ми готварски умения по отношение на "трудният" (за мен) но адски вкусен (както открих за себе си) продукт.

Благодаря за хубавите думи от името на всички!
Проблемът "лигавене" много успешно се преодолява, когато бамята се готви в присъствието на домати (принципно - изобщо киселина, но доматите просто се вписват идеално в манджа с бамя). Може и с кисело мляко. Но с домати си е "класика в жанра"...
За съжаление, у нас този фантастичен зеленчук почти не се употребява, за разлика от Турция и Гърция.

Употребява се и то често, поне в нашето семейство. Мен не ме притеснява лигавостта. Спомням си, че в туршии, също има доста стегнат вид.

Брей - аз се ях подготвил да зубря технологии и подправки за борба с "лигавото" които дори да са в повече от нужното за приготвяне на "философски камък"!!! Безкрайно много съм благодаря, и съжалявам за предизвиканото неудобство по отношение на темата (преместването и).
Поздрави и съвсем скоро очаквайте резултати които са ме накарали да се гордея и смело бих препоръчал тука

Лигавостта почти изчезва ако бамята се пържи. Ако знаеш английски, ето ти една индийска рецепта за пържена бамя. На изток от нас бамята е доста по-популярна. Японците даже я ползват за суши.
Аз нямам проблем с лигавостта й, дори по някакъв начин ми харесва, особено в гювеч.

Да се изкажа и аз, направо по въпроса: накисвам бамята в голямо количество вода (направо в мивката), за да не ни хрупка пясък по зъбите, след което и махам "шапчиците" и варя за 3-5 минути в кипяща подсолена вода. Веднага я отцеждам и изплаквам в студена вода с малко оцет.

След като хубаво се отцеди, слагам бамята в пликове и във фризера, в пакети по 500 г.

Чрез варенето се махат власинките, които за мен са по-неприятни от слузта.

Биски, за неприятните власинки народът е измислил много прост начин - обилно посолени, бамичките се притриват с ръцете и веднага се изплакват обилно. Бланширането може и да бъде по-малко. Разбира се, останалото - отцеждане и изплакване с подкиселена вода си е без коментар. Това осигурява със сигурност прекрасно качество на бамята.
Честно казано, аз винаги предпочитам традиционното (за мене) затваряне на суровата, но притрита със сол бамя в бурканчета от 400 мл. в присъствието на доматен сок или късчета домати на дъното и отгоре. Заливане с подсолена вода.
Така си осигурявам идеално качество и пестя обем във фризера.

Въх! Не съм видяла, че трябва да измия бамята с подкиселена вода. Чак сега видях. И аз вчера за първи път готвих бамя.. Тъй като си беше само за мен, импровизирах някакъв вариант на гювеч с нея, или по-скоро яхнийка. Много ми хареса. Не беше лигава, и не усетих власинки. И въпреки, че когато я купувах, изобщо не знаех как да я избера. После чак четох, че имало млада и стара. Явно без да искам съм случила. Направих с
и и едно малко бурканче, маринована със оцет, сол и захар. Да видим какво ще стане.