sokolov91 написа:
Хахахаха...
Аз лично приех коментара ти като шега спрямо моята личност (без лоши чувства) и се надявам да съм прав. Аз бих направил всичко, само да разбера тайната на този сандвич
Поздрави: Велизар!
Здравей, Велизаре и честит имен ден "на патерици"!
Няма нужда да се съмняваш, че шеговитият ми тон е 100% добронамерен.
Сега, най-напред да изчистя понятията, за да си имаш представа за какво става дума...
Под "мляно месо" се разбира просто обикновено прясно месо, независимо от вида и съдържанието на тлъстини по него, смляно на машинка за месо.
Въпросът е, че към това вече смляно месо без видима разлика, на килограм от месото може да се добави до 300 мл. вода, буквално без да се усети.
Дотук, добре.
А оттук нататък ще разбереш защо кебапчии и месари се возят с S-класа...
Та, към това смляно месо, но все още не кайма, може също така спокойно да се добави до 40% смляна сланина, както и до 40% соев гранулат, който си е чисти растителни белтъчини. Както виждаш, ако сумираш водата, соята и сланината, ще се получи далеч над 100%. Дотук от 1 кг. от смляното месо се получава вече още толкова, че и повече. Триковете и номерата на кебапчиите и месарите са безкрайни в това отношение и целта е да остане не повече от 25-30% от истинското месо в т.н. "кайма".
А оттук нататък рискувам вече въпросната месарска мафия да ми изпрати снайперист от бившите съветски републики...
(Честно казано, то не е много смешно...
)
Към тази доста бедна от страна на месо смес, наричана с турската дума "кайма", обикновено се добавя т.н. "прат". Нещо, което пристига от Швейцария или Германия в големи, 25 кг. пакети.
А това НЕЩО съдържа всяко нещо, от всяко животно, което може да бъде използвано и съдържа белтъчини или колаген или желатин, а това са - рога, копита, кожи, жили, косми, перушина и т.н. и т.н....
Мисля, че толкова ти стига...
(щото има и още, де...)
Та, това е реалното съдържание на т.н. "обикновена кайма".
Сега да минем към съществената част - "кюфтето с яйце на Църко".
Благодаря ти, че си написал толкова подробно описание на целия процес, благодарение на което на мене поне ми е напълно ясно и бих могъл да повторя въпросното кюфте. Поне за мене, след твоето описание, вече не би ми било трудно. Като нищо ей-сега сядам и го правя...
Сега ще се опитам да ти обясня в любимия ти стил - "прави това и така".
Значи, вземаш около половин стандартно пакетче кайма, добавяш на вкус сол, черен пипер и малко лют пипер, ако обичаш люто. Аз бих добавил и много ситно нарязан лук, ще стане много по-ароматно и по-сочно. Аз бих добавил и малка щипка ситнонарязан магданоз за свежест.
Добре би било да разполагаш с някакви уреди и приспособления, например един среден до голям тефлонов тиган, който ще имитира голямата професионална грил-плоча или грил-скара. Освен това, за запичането на половинките от хлебчето би било добре да имаш контактен грил. Но, ако нямаш, всичко може успешно да стане на голям тефлонов тиган.
Хвърляш в тигана каймата и започваш да я бъркаш и мачкаш с дървена лопатка, като внимаваш да не се запече до твърдо, като леко се позапече, бъркаш и мачкаш малко и оставяш пак да се запече. Така на няколко пъти, докато каймата добие сравнително запечен вид, но да бъде все още пластична. Чукаш вътре яйцето, разбъркваш един-два пъти и оставяш малко да се запече. Целта е яйцето да не стане хомогенна маса с каймата, а да си личи, да бъде леко "на парцали" в каймата (предполагам, че точно това ти харесва в оригинала...).
Когато ти хареса на запеченост достатъчно (все пак, ти си наблюдавал процеса и си опитвал резултата, аз само съдя от описанието ти...), кюфтето би трябвало вече да е готово.
Сега тук имаш доста неудобна ситуация (пак казвам, не си споменал с какви съдове, приспособления и прибори разполагаш)- ако разполагаш само с един тефлонов тиган, кюфтето вече ще ти бъде готово, ще трябва да го извадиш, да почистиш с хартиена салфетка тигана и да сложиш двете половинки на хлебчето с отрязаната страна надолу да се запече. Може да капнеш под всяко хлебче по няколко капки олио.
Също така, трябва да имаш приготвено предварително ситно настъргано зеле, ако искаш да имитираш всичко точно.
Горчица и кетчуп не са проблем, но аз бих те посъветвал да нарежеш няколко много тънки резенчета, като косъм, от домат
и краставичка, а аз бих добавил и също толкова тънки резенчета от лук. Всъщност, както процедират при дюнерите, а това винаги е много вкусно. Разбира се, ако имаш повече удобства в уредите и запечеш хлебчетата паралелно с пълната готовност на кюфтено, това ще бъде идеалният случай.
Велизаре, мисля че дотук би трябвало вече да ти е просветнало около целия процес.
Предлагам ти направо да почваш и да пробваш.
Единственият по-критичен процес е правилното запичане на каймата, след слагането на яйцето просто трябва да внимаваш да не го бъркаш прекалено често и интензивно, ако искаш да стане "на парцали", което със сигурност е възможно най-вкусното. Има само три критични момента, независещи от тебе пряко - бързината, с която се бърка каймата, която е в пряка функция от температурата на плочата (тигана) и продължителността на печенето. Комплексът от едновременното регулиране на тези три фактора ще ти даде идеалното кюфте. Църко, явно го прави по интуиция и от голям опит. А ти ще трябва постепенно да се учиш на принципа "проби/грешки".
Аз просто се опитвам да скъся максимално този етап за тебе.
Също така, постепенно ще си уточниш съотношението между каймата и яйцето - например, можеш да сложиш повечко яйце.
Мисля, че вече трябва да ти е напълно ясно всичко, не се страхувай, а действай!
Ако имаш каквито и да било въпроси, не се притеснявай да питаш...
Аз обичам да обяснявам и за мене това ще бъде удоволствие.