Бриош - това е пухкава, нежна, деликатна, ароматна кифла (не мога да я нарека хляб, понеже сладни). Идеална за закуска, за чай, кафе...просто е вълшебна.
Традиционно се пече в тази формичка,-
но може да се използват формички за мъфини или тарталети,
крайният продукт изглежда така:
.
Виждала съм обаче всякъкви вариации: правоъгълни кексчета с пълнежи - плодови, с колбаси, сирена...засега съм опитвала само традиционния вариант и съм повече от възхитена. Етои рецептата:
Необходими продукти: (10-ина кифлички)
3-3 1/4 ч.ч. брашно
6 г.сол
35 г. захар
2 яйца
12 г. прясна мая
70 г.прясно мляко
125г.масло (стайна температура)
евентуално 1 яйце + 1 с.л. мляко за глазиране
Начин на приготвяне:
Разтваряме маята в хладкото мляко, не е нужно да я чакате да шупне (аз първия път се застраховах и я чаках, но след това се убедих че няма нужда). Пресяваме брашното, добавяме захарта, солта, маята и едно яйце в кладенче в средата. С дървена лъжица или миксер бъркаме, докато се получи гладка смес и изчезнат всички бучици. Добавяме другото яйце и след като сместа се хомогенизира, добавяме маслото. В момента, в който го поеме, изсипваме сместа в намаслена купа да втаса за около 1 ч. Казах изсипваме, понеже тестото е доста меко, като за сладки...
не знам как точно да го обясня. След като втаса, оформяме топчета с големината на яйце ( но не от гигантските..
, тук ще ви е нужно малко брашно, около 1/4ч.ч. ) и ги подреждаме в намаслените формички. Натискаме с пръстче/дръжка на вилица...в средата и правим дупчица.
От останалото тесто късаме топченца малко по-големи от лешник, заостряме ги леко с пръстчета и бодваме в дупката. Покриваме и оставяме да втасат. По желание мажем с глазурата.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 20-25 мин или до златист загар.
По- вкусни са топли, но ако случайно ви останат за другия ден - разрязвате наполовина, пъхате в парти грила, мажете с масълце и сладко...и получавате перфектна закуска.
Приятен апетит!
П.С. За малко да забравя - моите бриоши не изглеждат съвсем като на картинката, а малко по слегнати. Дължи се, предполагам, на по-мекото тесто. Понеже са толкова въздушни, не ми се иска да увеличавам брашното, за да не пострада деликатният им вкус.
Вие постъпете както намерите за добре!