Бриош - това е пухкава, нежна, деликатна, ароматна кифла (не мога да я нарека хляб, понеже сладни). Идеална за закуска, за чай, кафе...просто е вълшебна.
Традиционно се пече в тази формичка,-
но може да се използват формички за мъфини или тарталети,
крайният продукт изглежда така:.
Виждала съм обаче всякъкви вариации: правоъгълни кексчета с пълнежи - плодови, с колбаси, сирена...засега съм опитвала само традиционния вариант и съм повече от възхитена. Етои рецептата:

Необходими продукти: (10-ина кифлички)

3-3 1/4 ч.ч. брашно
6 г.сол
35 г. захар
2 яйца
12 г. прясна мая
70 г.прясно мляко
125г.масло (стайна температура)
евентуално 1 яйце + 1 с.л. мляко за глазиране

Начин на приготвяне:

Разтваряме маята в хладкото мляко, не е нужно да я чакате да шупне (аз първия път се застраховах и я чаках, но след това се убедих че няма нужда). Пресяваме брашното, добавяме захарта, солта, маята и едно яйце в кладенче в средата. С дървена лъжица или миксер бъркаме, докато се получи гладка смес и изчезнат всички бучици. Добавяме другото яйце и след като сместа се хомогенизира, добавяме маслото. В момента, в който го поеме, изсипваме сместа в намаслена купа да втаса за около 1 ч. Казах изсипваме, понеже тестото е доста меко, като за сладки... не знам как точно да го обясня. След като втаса, оформяме топчета с големината на яйце ( но не от гигантските.. , тук ще ви е нужно малко брашно, около 1/4ч.ч. ) и ги подреждаме в намаслените формички. Натискаме с пръстче/дръжка на вилица...в средата и правим дупчица.
От останалото тесто късаме топченца малко по-големи от лешник, заостряме ги леко с пръстчета и бодваме в дупката. Покриваме и оставяме да втасат. По желание мажем с глазурата.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 20-25 мин или до златист загар.
По- вкусни са топли, но ако случайно ви останат за другия ден - разрязвате наполовина, пъхате в парти грила, мажете с масълце и сладко...и получавате перфектна закуска.

Приятен апетит!

П.С. За малко да забравя - моите бриоши не изглеждат съвсем като на картинката, а малко по слегнати. Дължи се, предполагам, на по-мекото тесто. Понеже са толкова въздушни, не ми се иска да увеличавам брашното, за да не пострада деликатният им вкус.
Вие постъпете както намерите за добре!

Това е френският вариант на козунак!
Много е вкусно, права е Лудетина, опитайте!

Идвам да се отчета:
Замесих тестото снощи. Сложих 3 1/2 чаши брашно, защото исках бриошите да станат тумбести. Тестото стана малко стегнато, обаче си казах, че като престои една нощ в хладилника, ще се отпусне. Да, ама не !
На сутринта беше много твърдо. Беше ме страх, че няма да втаса, защото и маята му беше малко (1/2 пакетче суха - не обичам да ми мирише на мая )...
Прибегнах до нетрадиционни методи: пях на тестото, после, докато се загряваше фурната му пуснах и малко класическа музика .

Какво да ви кажа: освен, че станаха много красиви (уви, не им се радвахме дълго), бяха и прекрасни на вкус. А колко нежно и крехко беше тестото...

Това е рецептата! И за следващата среща, на която ще се яде приготвена от нас храна, ще донеса от тях, за да им се насладите и вие.
Лудетинке, много, много благодаря!

Моля да се уточни каква класика си му пускала на тестото. По принцип, когато готвя, си пускам или Моцарт, или Бетовен, или Дилън.

А няма ли да попиташ, какво му пях?

Моцарт, сонати за пиано. Когато бързам, предпочитам увертюрата към сватбата на Фигаро, но този път имах и съдове за миене, затова избрах нещо по-спокойно.

Като има съдове за миене, пускам нещо по-яко, щото водата шурти много силно и не чувам музиката, която идва от хола.

Живот и здраве ще ви поканя у дома и ще ви сготвя нещо, на което съм пускал Дилън. С него стават най-готините манджи!

Пяла си му.. Мен ме интересува какво (стига да не са детски песнички.. ,ако чуя още веднъж "Мама ми купи днес"..ще се гръмна).
Радвам се ,че са ти харесали!А станаха ли тумбести?И какво масло използва?Понеже аз обикновенно ползвам българско и предполагам затова тестото не се стяга много..нали знаете какво "масло" е българското!

Че кво му е на българското масло?! Чунким бабите ни все с Deutsche Markenbutter са готвили!

Бабите ни навремето са имали истинско масло.. 99 % от българските масла не струват.Това го разбрах ,когато Никола беше бебе и при захранването се слагаше малко масло в пюретата.Забележи ,като го срежеш какви странни нишки има.А,като го затоплиш.. ,в повечето случаи маргарина мирише по- добре.По свестни са тези ,които са от калъп (няма да спомнавам марки).А ,и са тооолкова меки ,ако маслото наистана е истинско ,не трябва ли да е по твърдо.
На мен ми се струва,че немските масла са най-доброто в момената на пазара,като говорим цена /качество.Когато са в промоция задължително се запасявам с 2-3 пакетчета (от 250 гр.).

Така изглеждат (тези оставих за Мъжа, че и той е човек )

Използвах българско масло Мантас, което мирише много хубаво (немското го използвам само за ядене, но то пък понамирисва на маргарин )

Пях една много стара песен 'Abide with me' / 'С нас остани', която страшно много харесвам (явно и тестото я хареса ) .
[hide]Ако Захари беше буден, щях да го накарам да изпее 'Аве Мария', справя се по-добре от мен [/hide]

Изглеждат страхотно..браво!
Завиждам на Мързеливко,за това какво го очаква като се прибере уморен и гладен..
[hide]"Abide with me"-бая старичко ..сигурно и пра-пра баба ти е месила на него.. или говорим за различни неща..(William Monk ?)

Едит:Упсс,поправка..пуснах търсачката и ти сигуно говориш за.."Thelonious Monk",а линкче имаш ли да ми дадеш,ще ми е любопитно да го чуя в този вариант.. [/hide]

Пяла си му джаз? Мооооже!
А на Мързеливко харесаха ли му бриожките?

Не джаз, госпъл, братко!
И още как. Каквото и да ме убеждават други, с масло се получават вълшебни неща, за разлика от маргарина.

Джаз-Маз, Госпъл-Моспъл! Все тая, все черна музика, ама от готината! Това е важното. Щото ако им пееш рап (да не ме чуе един приятел от другия форум! ), ще има да подрипват в тавичката тез чуднотийки и няма да се опекат като хората!