Чудех се дали тука да я сложа рецептата, но видях, че и други чужбински козунаци са тук, та така.
1 кг брашно, пресято
6 яйца
60 гр мая прясна
300-400 гр пудра захар
500 мл прясно мляко топличко
250 гр. масло/маргарин, разтопено
1 с.л. ароматен алкохол - коняк, ракия или друго подобно
1 настъргана лимонова кора
***
Маята се забърква с малко топло мляко и брашно до рядка кашица и се оставя да втасва.
Яйцата се разбиват със захарта до пълна хомогенизация.
В пресятото брашно се изсипва яйчено-захарната смес и после се добавя маята.
Бърка се нежжжно с дървена лъжица. Добавя се на малки порции млякото, всяка порцийка да поеме напълно преди следващата. Започвате да бъркате с ръчица. Добавяте разтопеното масло и продължавате да бъркате ръчно като изтегляте тестото нагоре (движението наподобява забавен кадър на изтръскване на пране, ама без да изтръсквате тестото). Като започне да се шупли обилно спирате да си играете с него и го оставяте да втаса на топло (около 20 и повече С).
Разливате по предварително обмазани форми, запълвайки около половината на формата. Покривате и оставяте още около час, час и нещо да довтаса.
Междувременно фурната трябва да е загрята на 250.
Обмазвате козунаците с разбито яйце, ако ви иде отвътре добавяте белени бадеми и слагате във фурната.
След около 15 минути трябва да са хванали коричка, затова намалявате на 160-180 С и печете докато покафенее хубаво отгоре. Проверката с клечка е ясна:)
***
Тъй, тук виждам една забележка, че тестото трябва да е малко по-гъсто от кейково.
От споменатото количество излизат три средни козунака, или два големшки.
Аз ги правя с половин доза и въпреки това лани ми излязоха от формите, проклетниците и им прегоря горната коричка. Тя става доста тъмнокафява, да предупредя. Ако не излезе от формите обаче, всичко е окей. От жалък опит препоръчвам намаляването да е от 250 на 160 и естествено да не се отваря докато не похване коричка.
Ами това е, дълго, но лесно, щом дори аз го правя. А вкусът.............. преди години се справях с цял един без чужда намеса
Източникът на рецептата е отново кръстницата ми, мадам Бар, да ми е жива и здрава!
Дано ви хареса (има си хас!)
