Пренебрегвайки съветите за (Егур)2, и понеже ужасно ми се ядеше индийско...
Плюсове:
- Резервацията ни беше в мило салонче и наистина беше маса за двама, с прясна свещ, салончето беше полупразно, точно както обичам.
- Сервитьорките бяха много любезни, без да се натрапват и без да чистят пепелника на 2 цигари!!
- Съдчетата за манджата бяха много красиви..оказаха се и много дълбоки...взехме си остатъка за вкъщи, макар че Куцопилев почти успя да се справи.
- Беше вкууууусно! И не само за мен, ами и за Куцопилев, който опитваше за пръв път индийско. Не че за него съм се съмнявала, бесен почитател на лютите чушки.
- В менюто всичко по-люто от приемливото е отбелязано с чушчици, стори ми се очарователно. Нашите пилешки ястия бяха без чушчици в менюто и по-добре, защото следва...
Минуси:
- Малко след като се настанихме климатикът сдаде багажа. Сигурна съм, че в моя чест, няма как, след селските пожари...
- Музиката беше леекинко по-силна от необходимото, но наистина леко. И все пак.
- ОЛИВЕРНИЦИ КАТО ВЪВ ВСЯКА КРЪЧМА. Не знам дали оливерник е точната дума, ама ми писна навсякъде да са едни и същи, щом съдовете за храна бяха толкова красиви, калайдисани купички, с точно толкова красиви лъжици...
- Направихме каквото можахме с манджите за час и половина и не издържахме на жегата. Завиха ни ги за вкъщи.
- Наан беше чудесен, и него ни го завиха за вкъщи
*Не беше твърде мазно, не предизвика стомашни неразположения, не доведе до бясно пиене на вода от моя страна.
Днес мириша на кориандър
, мисля, че бяха попрекалили - чак пък във всички ястия в тия количества.
За протокола: аз ядох пиле (забравих му названието) със сос от паста от кашу и бадеми, а Куцопилев яде пиле сааг (това по-лесно се помни), в пюре от спанак. И двете бяха безкрайно вкусни.
А, да, и средиземноморска салата, за всеки случай взехме - маруля, царевица
, риба тон от консерва, белени краставици, каперси.