Или как една кръчма може да те накара да обикнеш една страна

(Това е текстът, който написах за "КАПИТАЛ Лайт", публикуван в броя от 20.10.2007. Който има път натам, може да посети мястото. Ще се радвам да чуя отзиви.)


Зад девет планини в десетата наистина има една приказна страна. Прорязана от пълноводни реки, покрита с вековни гори и сгушена в подножието на Алпите. По площ е на 150-о място в света, а с двата си милиона жители се нарежда на 145-а позиция. От София до столицата на тази малка и млада европейска държава има-няма 1000 км, а оттам до лазурните води на Адриатическо море ще пропътувате още час.

Словения е може би една от най-проспериращите държави на Стария континент. От началото на тази година на мястото на старата валута толар, заменила след 1991 г. югославския динар, се използва еврото. Просперитетът си личи още от пръв поглед - всичко е подредено, чисто и спретнато. Няма да видите пустеещи селскостопански площи, нито пък изоставени и приличащи на оголени черепи индустриални обекти. Природата е запазена, въздухът е чист, а реките гъмжат от риба, както имах удоволствието да се убедя лично.

За някои шофирането при дъжд може и да е удоволствие, но аз не съм от тях. Затова след 800 км под отворените шлюзове на небето се чувствах като пребито куче и имах нужда от легло и чаша бира с гарнитура от поне една пържола. Пътувахме към Италия и бяхме минали през цяла Сърбия и Хърватия, без нито за момент да видим слънце. Залезът ни посрещна в Словения - ярко оранжев, обагрил разпръскващите се облаци в различни нюанси на червено и розово. Гледката беше достатъчна, за да ни обезщети за изминалите часове през сивата пелена на дъжда. Умората си казваше думата - трябваше да спрем. Най-близкият град беше Ново Место, докъдето се добрахме вече по мрак. Хотелът се оказа пълен, но персоналът любезно ни упъти към друг. Из тесните и еднопосочни сокаци на средновековното градче се изгубихме и ненадейно се озовахме в гората. Когато след няколко километра решихме да продължим все пак към столицата, пред нас проблеснаха светлините на крайпътно заведение. И тъй като нямахме представа нито къде сме, нито накъде сме, спряхме да попитаме за пътя. Докато ни упътваха, забелязахме табелка с пиктограма над входа, която гласеше, че се предлага и нощувка. Така попаднахме в рая.

На връщане от Италия отново спряхме при "Вовко", както бяхме кръстили за нас си страноприемницата, подслонила ни първата нощ. Няма да я намерите в Guide Michelin, нито ще откриете местното вино в статиите на известната еноложка Джансиз Робинсън или пък по страниците на лъскавите специализирани списания - Wine Spectator например. Това обаче не пречи кухнята да е прекрасна, обслужването - на ниво, интериорът - уютен, а виното - невероятно. Антон Вовко и синът му Рок, същият, който ни посрещна първата вечер, правят всяка година около 12 000 л вино, предвидени единствено за консумация в ресторанта. Имат около 200 лозички от сортовете Cvicek, Modra Frankinja и Kerner, които естествено не достигат и затова купуват още грозде от съседите. Виното е с наситен рубинен цвят и аромат на много слънце. Изобщо в Доленска (така се нарича областта около Ново Место) лозарството е нещо като хоби за много хора. По хълмовете на двата бряга на река Крка са засадени стотици малки масиви по-скоро за собствено ползване, отколкото с търговска цел. Гордостта на всеки лозар е да покаже на комшиите новата реколта, а в началото на ноември всички се събират, за да дегустират младото вино.

Спряхме и на малко островче в реката, близо до селцето Оточец, на два километра от "Вовко". На островчето има бивш замък, сега превърнат в хотел, който сякаш е служил за илюстрация на приказките на Братя Грим. Малък парк с чакълени алеи и пейки приканва към разходка и почивка, а лебедите и патиците - доплавали сякаш от картина на Реноар, явно не могат да четат табелките по брега, забраняващи храненето им, и се струпват в нозете на всеки, който пристъпи до водата в очакване на някое лакомство.

Близостта на Словения с Австрия се долавя и в националната кухня, където ще срещнете ястия, които бихте яли и във Виена. Непременно опитайте щрукли, варено тестено руло с различни плънки, поднесено като гарнитура към дивечови специалитети или пък самостоятелно с гъбен сос.


Практична информация
Страноприемницата "Вовко" (Gostilna Vovko, тел.: +386 7 30 85 603, e-mail: anton.vovko@siol.net ) се намира в селцето Ратез на 864 км от София. Най-близкият град, Ново Место, е на 6 км. Маршрутът е София - Пирот - Ниш - Белград - Загреб и след това посока Любляна, като в Сърбия, Хърватия и Словения се използва магистрала Е70. На около 70 км след хърватско-словенската граница е отбивката за Оточец, откъдето табели сочат за Ратез. Общо пътните такси са близо 43 евро в едната посока. Двойната стая при "Вовко" струва 50 евро с богата закуска, а вечеря за двама - около 30 (вкл. 1 л от прекрасното домашно вино). За Сърбия ви трябва "Зелена карта". Цените на горивата са приблизително като в България.


Малко снимки, които не са в списанието:



http://www.bgphoto.net/photos/6370/o633 ... 406250.jpg

http://www.bgphoto.net/photos/6370/o633 ... 562500.jpg