Винаги съм се пазил от този лош навик - да си мисля, че всички трябва задължително да знаят това, което и аз знам.
Когато пиша мнения или рецепти в интернет-пространството за мене е закон да се съобразявам с най-неопитните и най-начинаещите, макар че това доста често води до твърде обширни и доста досадни описания и обяснения, че даже и нравоучения, понякога с менторски тон.
Но така или иначе, този, който знае много ще прости тези отклонения, а този, който не знае пък ще бъде твърде благодарен за точните, ясни и навременни съвети.
Винаги съм казвал, че пиша в интернет преди всичко, за да бъда полезен на хората, които се учат и нямат достатъчно опит.
И твърдо съм убеден, че тези, които знаят и могат не трябва да държат знанията си скрити и само да се гордеят с тях, а трябва да ги раздават на максимално много хора. Интернет е идеалното място за това.
А животът е твърде къс, за да пазим и крием знанията си само за собствено удовлетворение и гордост...
Поне аз така мисля.

Хм,имала съм тотален съмишленик! Освен, че не мисля да ги пазя за себе си, обичам да предавам точните и подробни рецепти. Не ми е никак приятно, когато най-после получа някоя заветна и дълго преследвана рецепта, тя да се окаже пълен буламач, защото някои предпочитат да са "неповторими".