Американски дресинг – основна рецепта

300 гр. Кетчуп
3-4 лъжици захар
100 мл бял оцет (най-добре ябълков)
50 мл. Вода (или колкото пресметнете за желаната гъстота)
1/4 чаена лъжичка ситно смлян черен пипер (бял пипер е по-добре)
Щипка чесън на прах
220 мл олио (растително, но не зехтин – все пак е пожелание)
Сол на вкус - ако е необходимо
1 супена лъжица червен пипер (ако желаете)

Начин на приготовляване:
 Смесете всичко в комбайна/миксера/блендера, без олиото, включвате и ги смесвате много добре.
 След като се смесят добре,вкючете машината отново да работи и започнете да добавяте олиото на тънка стуя, докато се избърка много добре.
 Сместа трябва да се получи като гладка еднородна смес без да се виждат никакви продукти и евентуални подправки.
 Изтудете го в хладилника в подходящ съд.

Имам няколко въпроса.
- кое точно го прави "американски"?
- в самия кетчуп има предостатъчно захар и доста други подправки
- защо употребата на бял пипер е по-добре от черния? (Аз прекрасно зная защо и ги употребявам разделно при нужда, но точно в случая защо?)
- 150 мл вода с оцет и 220 мл олио, разбити с пасатор дават една чудесна кисела майонеза. Заслужава ли си този труд, ако може да се добави просто една обикновена майонеза?
- след като този сос е обявен за дресинг, за какво се използва основно? Обикновено дресингите се използват за салати, този за какъв вид салати би бил подходящ?

Здравей,

“- кое точно го прави "американски"?” - Между 1900 и 1950 г. Амерсиканските ресторанти и домакинства сервирали салатата от марули (Айсберг сорта) само с олио и оцет, което било известно като Френски дресинг, защото произлиза от френският Vinegrette. Та под името Френски се имало в предвид Vinegrette. От средата на ХХ век (1950) на някой му хрумнало да добави и доматен сос. Така се получил ”Американският френски дресинг”, което е Vinegrette + Доматен сос/доматено пюре/кетчуп.

”- в самия кетчуп има предостатъчно захар и доста други подправки” – Така е. В нашия случай това е по-лесен вариант за приготвяне. По принцип идеята е да се използва гладък доматен сос. Тази рецепта я приложих тук като основна идея и всеки може да я промени по свой скус. Аз наричам рецептите не рецепти а вдъхновение, защото в края на крайщата, всеки ги променя на свой вкус, дори да иска да ги прекопира на 100%. Внимание! - със сладкарските и тестени продукти трябва да се внимава с вдъхновенията и да се спазват указанията по-прецизано.....


”- защо употребата на бял пипер е по-добре от черния? (Аз прекрасно зная защо и ги употребявам разделно при нужда, но точно в случая защо?)” – Белият пипер има ”по-мек” вкус от черния. Прието е да се използва в сосове, когато е необходимо присъствието на пипер (не червен). Клиента/потребителя може да подсили вкуса сам, като добави допълнително по-силно ухаещият черен пипер (или бял, ако желае). Другата основна причина е, че не променя цвета, особено на светлите сосове, и присъствието му не се забелязва визуално. Задължително е, едва ли не, да се използава когато се прави майонеза. Използва се също за подпряване на картофено пюре/mash potato.
P.S. Белия и черния пипер са едно и също растение. Разликата e че, след събиране на реколтата, зърната на черния пипер се накисват за около седмица във вода и след това се отделя размекнатата и разлагащата се обвивка на семената. Изсушават се и се смилат. При ”черния пипер” обаче, зърната се сушат и смилат с обвивката на семето. Черния е по силен на вкус, защотото съдържа и вещества от обвивката.


”- 150 мл вода с оцет и 220 мл олио, разбити с пасатор дават една чудесна кисела майонеза. Заслужава ли си този труд, ако може да се добави просто една обикновена майонеза?” - Разбира се че може, но в Американския френски дресинг няма яйца.
Може да се използва майонеза+доматено пюре+олио+сок от лимон+сок от портокал+червен пипер+Worcestershire sauce+Tabasko sauce+други подправки) и тогава се получава известният ”Thousand Islands dressing” , който проижхожда от района на Хилядата острова на границата между САЩ и Канада (реката Св.Лорънс). Някои смятат, че това е дресинга на McDonald's, но те са различни на вкус и гъстота, макар да си приличат.
“Marie Rose sauce” (майонеза +кетчуп +подправки) - англйски дресинг известен през 70те години за салатата със скариди (Prawn coctail),
“Russian dressing” (майонеза+кетчуп+хрян+див лук+люта чушка+подправки) – американски дрессинг от началато на миналия век. Нкои казват че руснаците в началото добавяли и хайвер......


”- след като този сос е обявен за дресинг, за какво се използва основно?” – Предимно се използва за салати в които има марули, за бургери, сандвичи и други от бранша за ”храни за бързо хранене”. Добра комбинация е с морски/рибни продукти като скариди, панирана и печена риба. Популярен е понеже лесно се приготовлява, макар че домакините предпочитат да си го копуват от супера в зависимост от фирмата която пердпочитат. Моето мнение е, че не се използва в по-реномираните ресторанти, защтото се предполага че простее и сваля реномето - все пак не се изискват специални умения да го постигнеш.
За рибните продукти широко се използва и дресинга: Tartare sauce (или Tartar sauce в американският англйски), който съдържа: майонеза + сок от лимон + нарязани кисели краставички + нарязани каперси + нарязан лук + магданоз + бял пипер (по желание).

Май се поувлякох, но дано съм бил от полза....

Всичко добро.

Изключително много съм ти благодарен за отговорите! Доставиха ми истинско удоволствие.
Само имам една много важна корекция и забележка.
"Белият пипер има ”по-мек” вкус от черния."
Това категорично не е вярно и е голямо заблуждение, което показва, че човек не е наясно по въпроса, а просто го казва, защото така го е чул.
Дори и Иван Звездев се издъни в ефир с такова твърдение. Не, че за мене е голям готвач, но да говориш непроверени глупости пред аудитория е твърде опасно за "ефирен кулинар"...
Не коментирам т.н. Ути Бъчваров, защото той и без това си ръси глупост след глупост, една от друга по-некомпетентни... Но пък той никога не е бил кулинар или готвач, а просто един медиен псевдокулинарен шут, даже не и клоун, защото клоун е една много тежка и сериозна професия...
Виж, по западните телевизии, които се транслират у нас, такава груба и съществена грешка не правят... Западните шеф-кулинари винаги, когато стане дума за употребата на бял пипер, предупреждават: "Но внимавайте, белият пипер е доста по-лют от черния..." и изобщо не робуват на тиражирани глупости в Интернет, като нашите, вероятно, защото са истински кулинари с личен опит...
Та, да си дойдем на думата - запомни много добре, че белият пипер е доста по-остър на вкус от черния, макар че черният е с малко по-ароматен. Наистина, това е едно и също растение, но черният е прибран леко недоузрял и изсушен с обвивката си, а белият е напълно узрял, грухан, за да се отстрани обвивката и промит.
За съжаление, в Интернет някой е допуснал тази некомпетентна грешка и оттам нататък като папагали всички тиражират тъпотията, че белият пипер е "с по-мек вкус и аромат".
Но това категорично не е вярно и е напълно достатъчно да счукаш две зърна бял пипер и две зърна черен и да ги опиташ натюр или върху малко хляб с масло, но последователно, най-напред смленият черен, защото ако направиш обратното, черният ще ти се види просто нелютив.
Единственото вярно е това, че белият пипер се употребява в светли сосове и яденета, за да не дразни като черни точки, ако е черен. Но това е по-скоро чисто козметично отношение към въпроса, а не кулинарно.
Иначе, белият пипер е с около 20% по-лют от черния, дори и само заради това, че люспата почти няма лютивина и аромат, а присъства в повече при черния...
Съжалявам, че трябваше да разбия една твоя илюзия... Но се надявам да се обогатиш с една точна информация в повече.

Здравей,
Благодаря ти за информацията.
Човек се учи цял живот. С израза ”по-мек” имах в предвид аромата не лютивината. Прав си – в кулинарията и много други области се робува на догми (някои добри, други съмнителни, трети глупави), неизвестно откъде дошли и след това се сочат за доказателство за правилен подход.

То, догмите и заблудите в кулинарията са с нищожен ефект за живота на човека, а същите, но в медицината?
На които дори мастити лекари робуват! А това вече е от опасно по-опасно.

....Е, нали знаеш на лекарите и адвокатите не може да им се търси кусур – те не са професионалисти а ПРАКТИКАНТИ.....имат практика и практикуват цял живот....дори и бизнесът им се нарича Практика по целия свят....

Относно белия пипер - за мен белият пипер има съвсем различен аромат и вкус от черния, да и двата са люти, и двата са пипер, кръгъл, на зърна, но ми се различават. И определено по различен начин стоят в различните ястия.
Кетчуп - сигурна съм, че с кетчуп вероятно сосът ще "простее" за изисканите ресторанти, затова благодаря за допълнението за гладкия доматен сос.

Ха,ха, "практикант" значи просто "занаятчия", а и при занаятчиите има кадърни и некадърни и ако попаднеш на некадърен тенекеджия, нвапример, просто ще го "благословиш" за нахалос дадените пари и толкова. Но, ако това е лекар, божем, а още повече кардиохирург, просто ще ти се наложи постмортем да го благославяш за "кадърността" му.
Благодаря ти, много ме развесели с това твое разсъждение, не бях поглеждал на нещата от такава гледна точка...