Това май съм го писала вече, но е култов момент в брачния ми живот, ако се повтарям, шефът ще ме изтрие
Кагато се оженихме и заживяхме сами, карахме месец-два на сандвичи и накрая ужасно ми се прияде любимото ми ядене - пълнени тиквички. Дотогава въобще не бях готвила - баба ми беше Царицата-майка в кухнята, майка ми до нея изпълняваше виртуозно ролята на Чирака-магьосник и аз нямах нито шанс, нито желание да се боря за място край печката.
Така че се обадих на баба и питах как се правят тиквичките. Като стара домакиня, тя всичко готвеше на око и беше тотално скарана с всякакви мерки и теглилки. Най-точните и обяснения бяха "колкото поеме" и "на вкус". Каза ми, че е много лесно - купувам кайма, издълбавам тиквичките като цилиндър и ги пълня. Единствената подробност, която си мислеше, че мога да пропусна, беше да потопя крайчетата в брашно, "за да не избяга плънката". И толкова.
Купих аз 2 огро-о-омни тиквички и 1кг кайма с идеята да се натъпчем яко и да ни държи за следващия месец на сандвичи.Издълбах яко тиквичките, докато остана само тънка люспица, вътрешността изхвърлих, защото щях да готвя пълнени тиквички-цилиндри и тя не ми вършеше никаква работа и набутах по 1/2кг кайма във всяка тиквичка. Тъпках здраво, за подправки и ориз не ми хрумна, за олио също - това го нямаше в инстукциите.Брашното го пропуснах - едно, че нямах, второ - не ми се струваше вероятно плънката да хукне нанякъде при затворен капак.Налях вода обилно и клекнах над газовия къмпингарски котлон да чакам да се получи любимият ми гъстичък светложълт сос. Като ми омръзна да клеча като малтийски сокол, отидох да си чета някаква много интересна книга, докато не ми замириса на препечени филийки. Водата вместо да се превърне във сос, беше изчезнала по неведоми пътища. Е, здраве.
Не бяхме сглобили масата, за да не пречи на танците вечер, затова послахме покривка на пода, запалихме свещи и като истински японци седнахме на пода да хапнем първия ми кулинарен шедьовър. По-гадно нещо не съм вкусвала през живота си!!!Аз въобще ям ужасно бавно и усещах цялата палитра на противния вкус с небцето си. Мъжът ми погълна с невероятна скорост убийствената си порция и успя само да прошепне:"Баба ти май го прави по-различно!" След което се присви страдалчески и изчезна по посока на банята.
После пак карахме на сандвичи, докато добрата ни баба не се съгласи да живее при нас ))

Тази част направо ме разби. Човечецът явно е бил доста влюбен и тактичен, за да си изяде всичко и да даде такава оценка.

Той и досега си е мнооого тактичен

А другата част?

Направо се превивах от смях, докато четях! Ашколсун за мерака и смелостта, с която си се захванала с таз непосилна задача!

Каква ти смелост, беше си чиста лакомия, аз заради нея се и научих да готвя , щото не е прилично да се правиш на дама, пък все кръчмите да висиш