Беше преди години, отбивах военната си служба в Н-ското поделение на Българската армия. С моята диплома за готвач, естествено веднага ме разпределиха в кухнята на поделението. До този момент, там беше едно момче - Гецата, шофьорче, поради липса на професионален готвач. И той, като ме видя, отсече - "Аз съм дотук! Ти си готвача, оправяй се!" Е, да...ама новобранец, сам в кухнята на цяло поделение, е като героя във филма "Сам в къщи". Докарват ти цял свински или шилешки труп, раздели го на порции за сума ти народ, или пък половин теле ...На това отгоре и една част да е за обяд, другата за вечеря. И все в този ред...
Два-три дни след като вече бях в кухнята ми спускат от щаба менюто и в него за десерт Реване. Аз все още шашнат от новите условия, от службата и т.н. Направих сместа, както си е по рецепта и започнах да търся какво да подложа в тавите за да не залепне, като се запече. Като не намерих друго, взех вестници, които получавахме по абонамент и като ги намазах с олио, ги постлах в тавите.Растлах сместа и изпекох блатовете, както си му е реда. Приготвих и сиропа за реването.
Но, както споменах по-горе, като си достатъчно шашнат и напрегнат, правиш само глупости. Извадих блатовете от фурната и докато са още горещи ги залях със сиропа!?! За всеки запознат с кулинарията е ясно какво се случи после...
Първо, не можах да отлепя вестниците от блатовете, а за капак и самото реване се вглети.
Е, нямах избор, времето за вечеря в казармата е закон и нямах избор, нарязах го на порции и го сервирах.
Познайте какво се носеше из поделението месеци след това... "Реване с вестник", "Кога ще четем отново вестник за вечеря", "Скоро не си ни сервирал "Работническо дело" с реване" и още безброй шеги на тема "Реване с вестник".