Никога, ама никога не успявам да обърна омлет, особено ако е с пълнеж (а тия най ги обичкам ). Какви ли не шпатули използвам, ама все се накъсва и накрая става на бъркани яйца.

Баба ми едно време обръщаше с помощта на капак, ама всичките капаци у нас са с ръб и не стават за тази цел.

Веднъж опитах с подмятане във въздуха. Няма да ви казвам на какво приличаше кухнята след това. По този начин се справям само с палачинките, но омлетите все ми се опират. Кво да правя?

Моята технология: за да се изпържи както трябва един омлет, той не трябва да е прекалено дебел. Освен това, обръщам омлета, когато добре се е стегнал, иначе се разкъсва.
Обръщам с помощта на лопатка, не го подхвърлям във въздуха (и при мен е имало подобни на Алековите изпълнения ).

Аз пък въобще не го обръщам - правя ги тънки в голям тиган и постепенно с въртене изливам течността от средата към края на тигана - ама че обяснение . Просто обичам омлетът да не е много препечен в средата.

Аз пък ги обичам по-дебелички и ако действам като Антоновица, остава суровичък.

С риск да се изкажа неподготвен:
1. Изчакваш видимата повърхност на омлета да придобие уморено-бежов цвят (не знам как по-добре да го опиша, но ТАКЪВ Е).
2. Взимаш шпатула, достатъчно голяма да задържи омлета в увиснало положение.
3. Чрез няколко сръчни движения се убеждаваш, че омлетът се е отлепил напълно от дъното.
4. Обръщаш уверено и категорично, без да бързаш.
5. Консумираш.

Възможни проблеми:
1. Омлетът залепва: не си сложил достатъчно олио върху незалепващото покритие.
2. Ометът се чупи: а дали спази точка 2.
3. Омлетът се префръцва и вероломно се залепя "сурово върху сурово": сори.

Най ми хареса точка 5.