Историята е стара, но поучителна, а последната тема на Биски ми я напомни.

Та, 1995 година, Англия, трима гладни за родна манджа българи бавно угасват Куцопилева мама праща по факса най-лесните възможни рецепти, сред които да, картофена яхнийка.

Почвам аз да готвя и пращам приятелка да купи червен пипер. Връща се тя, той в бурканче, аз го хващам и почвам да ръся ли ръся...исках да е по-червено Яхнийката ухае чудесно, макар и с леко остричък нюанс. Сядаме тримата да я уважим, като третия присъстващ, Цецко, е яко грипясал и едва говори и диша. Тук вече можете да се досетите вероятно...след първата хапка излочих цялата налична вода и чак слееед това погледнах етикета на "червения пипер". Честна дума идеше ми да се пребия от бой, толкова вкусна изглеждаше! Опитахме ние двете да похапнем поне мънинко с огромни залци хляб, но не стана. Цецко обаче, едър българин, си я хапна геройски, макар че пот течеше от него и след половинчасова дрямка се яви напълно излекуван. Та поне няква полза имаше...

Та кво е пишело на етикета?

Ама и вие сте ми били едни! Ще се лекуват с яхнийка. Ето как е трябвало:

Чили пишеше на етикета, чили, и то от най-отровното, затуй стана лековита. Аз мислех, че ясно става...

Тва за шапките да, знам го

Това ми напомня за мои патила с люти чушки - толкова люти, че след рязането им, пръстите на ръцете ме боляха като от изгаряне, никакво миене не помагаше, а пък ако случайно си докоснех лицето - ужас. И не беше с лечебна цел.

Садо-мазо?

Ако желанието да ядеш панирани чушки, пълнени със сирена е садо-мазо, да.

ИПА, в твоя случай е било чисто мазо
Т

Е какъв провал? Човекът е станал като нов, това си е направо панацея... Това, че някои останали гладни, е в рамките на допустимите рискове и неминуеми жертви.

ИПА, твоето си е било чисто мазо

Точице, жертвите в случая бяха минуеми, пък и бяхме мнозинство , ама сами си го направихме, де...

Оттогава винаги гледам етикетите, освен в случая, когато направих мусака и я подправих със сода вместо със сол, ама защото нямах етикетчета на бурканчетата

И кво? Бухна ли?

Не, не бухна. А пък беше толкова красива!!! С тиквички, тогава за пръв път пробвах да добавя и тях. Сърцето ме боля като я хвърлях в целия й блясък. Оттогава содата и солта са в категорично различно изглеждащи бурканчета