Онзи ден реших да направя гювеч по бързата процедура. Основната причина беше, че щеше иначе да стане късно и имаше вероятност да го изпусна.
Сложих свинския джолан в тенджерата под налягане за половин час. Обработих леко картофите и морковите, да са полуготови и всичко останало, с цел да пека гювеча около 30 минути, и да си легна към 12.30 - 1.00 като нормален човек.
Сложих го въпросният гювеч, пуснах фурната и....
Към 3 през нощта се събудих. Гювечът беше станал бетонен отгоре. Добре че беше в истински гювеч, а не в някой йенски съд, та успях да спася част от манджата, като внимателно отстраних вкаменените образувания. За да го направя все пак ядивен го залях с един леко измислен и леко изостанал от предния ден червен сос.
Населението го яде, но трагедията за мен беше пълна. Да го бях направила по стандартния начин към 3 тъкмо щеше да е готов.