Тази година не сложихме зеле (много смотано продаваха) и реших да правя за Бъдни вечер лозови сарми. Купих буркан с листа и първото разочарование - листата се оказаха огромни, стари и преварени - чак се късаха. С много псувни успях да свия няколко сармички. Като ги сварих, плънката се оказа прекалено водниста
Сухите чушки също бяха кошмарни. Половината мухлясали, останалите криви, малки, люти и пр. Подлютих си лещите и два дена ревах като героиня от латиноамериканска сапунка.
Питката - забравих да сложа пара. Иначе тя май беше единственото вкусно нещо.
Тиквеника - корите станаха дебели, лепкави и се накъсаха (нямах нерви да се блъскам из магазините и сама си разточих корите). Тиквата беше абсолютно безвкусна, трябваше да реанимирам плънката с ябълки, дюли и много кафява захар.
Имахме домашен боб, който се свари в тенджерата под налягане само за някакви си два часа. (После го доварихме с нормален капак).
Житото - без орехи.
Ошавът - от пресни ябълки и дюли, тъмна кафява захар и парче канела. Канелата спаси положението, като даде видимост на ошав и ми спести скандала за неспазената традиция.
На 25-ти бяхме на гости и трябваше да занеса хлебчета.
Тези станаха абсолютно безформени, вместо да се издигнат нагоре, като втасат, се разляха
Картофените се получиха сравнително добре. Обаче ги пекох поне два часа - явно всичките ни съседи и съседки бяха решили да готвят по същото време.
В последния момент опекох и две тави с макови сладки, но бях зверски изнервена.
Като чуя думата "празник", освирепявам. Затова не ми се мисли изобщо за
Нова година, а още по-малко за Васильовден.