Благодаря на всички за коментарите.
Пусто, нали толкова рядко пържа, а панировки пък съвсем не долюбвам, и то си се отразява... За себе си отчитам следните пропуски:
- мазнината не беше добре загрята (под ръка ми беше плитък тиган и не исках да пръска )
- жулиените не бяха добре оцедени от маринатата
- сместа за паниране беше именно тип "пат-а-фри" и със стайна температура
- вместо галета използвах брашно (нямах галета или царевичен грис за качамак)
- нищо не ми костваше да разбия белтъка отделно, но не го направих
- бира рядко попада в хладилника, но поне лед бих могла да ползвам
Пиленцето го бях предвидила за манджичка тип "пиле по ловджийски", но се оказа че мосоядният член на семейството иска някакъв аламинут и тъй като така или иначе аз нямаше да го ям, "жервах" се да направя както той го иска - пържено и панирано (за ужас на здравословното ми съзнание )

Всеки опит, дори и неуспешният, са полезни. Сега поне си по-наясно каква е била причината, макар че този, за когото готвиш е бил доволен...
Пък и това е голямата полза от форумите - да си споделяме опита.
А споделянето на неуспешен или недотам успешен опит пък отваря дискусия, която е невероятно полезна за всички.
От наблюденията и опита, който имам, азиатците основно панират в "патафри", но варират в гъстотата му при различните панировки, в зависимост от това, дали панират зеленчуци, меса, или десерти.
А панирането им е почти 100% в дълбока маслена баня, с много добре загрята мазнина, даже, по мое мнение, малко прегрята.
Изобщо, струва ми се, че използват мазнината твърде екстремно, но пък третират ястието за много кратко време, така че балансът май е в полза на по-високата температура.