Допреди малко ми беше тъжно (и доста жешко ), но сега вече ми е смешно
Много отдавна не ми се беше случвало да объркам сладкия с лютия червен пипер, но този път бих всички рекорди! Не ми се занимаваше да вадя поставката с подправки и понеже знам кое къде е, просто се попресегнах, поразбутах и си хванах баш шишинцето с червен пипер, поръсих си обилно зеления фасул и го прибрах. След като ястието си повря накоя и друга минута, ми се стори, че има нужда от още червен пипер и съответно отново се попресегнах, поразбутах и поръсих порядъчно. Довърших си манджата, много й си зарадвах на цвета и аромата и...
Едва като я опитах, разбрах какво се е случило! Е, благодарих на Всевишния, че не ми хрумна да направя сос примерно с този червен пипер, че тогава съвсем пък нямаше да може да се яде! Все пак си го хапнах зеления фасул, лют-нелют, какво да го правя?! Иначе беше много вкусен, ама аз се чувствах почти като ламята Спаска в горещ летен ден - аха и да бълна две кълба огън

След подобно преживяване надписвам бурканчетата и шишенцата с подправки.

Както се пее в една тъпа чалга "Ох, баня, ох кеф"...
Аз, като щур фен на лютото как няма да сбъркам така?
Защо все тези хубави работи се случват на хора, дето не обичат люто...
Ох, нещастният аз...
Ще взема тайно от себе си да разменя местата на бурканчетата с лют и обикновен червен пипер.

Шишенцата ми са старателно надписани, ама нали съм убедена, че знам кое къде е (а, в случая съвсем забравих, че имам и шишенце с лют пипер, освен буркана с такъв) и въобще не направих опит да чета - просто бях убедена, че е това, което ми трябва

Аз, понеже имам три различни вида лют червен пипер, никога не ги държа един до друг. А убийствено лютият го държа в отделно шкафче, далеч от останалите (около 40) подправки. Той не е червен, а белезникаво-червеникав, много ситно смлян, прахообразен, но прашинки от него подлютяват сериозно. Когато ми го продаваше, продавачът ме предупреди много сериозно, че ми дава нещо доста опасно.
Аз, разбира се, не му повярвах, защото по идея всички продавачи лъжат. Обаче предпазливо опитах, заявих че не е нищо особено "Какви по-люти пипери сме виждали..." и си тръгнах. След 10 сек. обаче, такъв вулкан изригна, че не е истина... Беше като бомба със закъснител.
Та затова сега стои на заточение на специално място.

Я да се включа и аз за сефте.
С лютия червен сме направо приятели. Преди години /"готвач" съм си от "малък"/ си готвя супичка в кухнята на наш'те. Решавам да сложа мащерка, много я харесвам като подправка, и отварям шкафа с подправките. Бурканчета, кутийки и т.н. - гледам и виждам какво има вътре, но мащерка няма. Минавам на рафта с едни платнени торбички, които ме домързява да развързвам и гледам, и решавам да проверя с нос. Някой вече може да се смее, но да продължа. Подушвам първата, не усещам нищо, и си завирам буквално носа в плата. А, трахана, р-р-р-р, мразя я. Втората: а, нещо като чубрица. Третата: е тука "а" не беше "а", а "а-а-а-а-а-а", плюс половин час кихане, кашляне, сополи, сълзи и болка по цялата муцуна. Идеален домашен лют от сушени, изпечени и смляни червени люти чушки.
Известно време след това, в час по химия в училище, не беше необходимо преподавателката да ми обяснява как се подушва неизвестно вещество. Знаех го от опит.
ps.: Въпросният лют си го използвахме после по предназначение, много хубав си беше.
pps.: Довърших си супичката, като намерих мащерка в шкафа с чайовете. И тя стана хубава.

С извинение за началото:
Здравейте всички, "Я да се включа..."
Извинението е, че не поздравих останалите с първия си post.
Успех на всички в кухнята и навсякъде въобще.

Добре дошъл ДедоМраз. Ти да не докара тоя студ?

Мани-мани! И аз си грея червените ботушки и брадата на една духалка за 2Kw/h, ама нейсе!
Форумът е занимателен и полезен, днес за пръф път го видях, разрових се, участниците са приятни и интелигентни /поне според пост-овете, някой да не му поникнат крила:)/, и те - от обяд до сега не мога да излеза.
Студът не го докарах аз, ортакът Коледа е преди мен, ама около 31.12 може нЕкой подарък да докарам

Ще ти напомня.

Здравей и добре дошъл и от мен, Дедо Мраз!

A, нЕма да се подмазваш за подаръци на дЕдото.

НЯма ("майничка" съм, все пак...), Шефе, той е DeadMoroz...

Добре заварил и от мен. Хареса ми форума днес и реших да се регистрирам.
Това между червения и лютия пипер си е класика.
Пробвай обаче да поднесеш на милото същество кафе с 3 лъжички сол.

А, па сега, Готин, ти направо си ме умори, 'фани и панахида да ми изнесеш, па и рецепта за житце да дадеш. 'Ич не съм Dead, мърдам си тука засега... Никакви подаръци за теб!!!
А, да кажа и нещо по темата: в сегашния ми шкаф с подправки, понеже и други чоплят там, на бурканчето с лют червен съм сложил оранжев стикер 1.5x6см. "ЛЮТ", за всеки случай.
Весело да става!

Ха-ха-ха, жив да си още 150 години! Поне...
Обяснявам, за да си заслужа отново подаръците: Dead идва не от "умрял", а от Deadmetal, течение в рока, при което се грухти, квичи и кашля дрезгаво в едно и също време и от един и същ човек. Май "човек" е твърде силно казано, ама нейсе...И това "Dead" идва да покаже, че става въпрос за "мъртвешки" метал, а не за умрял ДЕдо Мраз.
Той си е вечно жив, като Ленин, нали си е съветски...(Дано сега да си заслужа обратно подаръците... )
Не си само ти и единствен пострадал от ненадписани подправки.
Моите десетки бурканчета с подправки задължително са надписани с неизтриваем фломастер, при това, художествено и изящно...
Някои, даже и на няколко езика, например: Натриев глутаминат, Аджиномодо, Вей цзин, Китайска сладка сол и Е-621...