Подтикната от Мацовите пожари и навиците на Биски и Мег относно замразените продукти реших да поразвия темата, включвайки всички жертви на кулинарни напъни. Аз ще си кажа моите, вие продължавайте.

Информацията е за периода Август 2000-Август 2007.

Счупени:
2 стъклени бутилки олио, и двете пълни
3 пепелника
1 ръбче на теракотена плоча на пода, избито с устойчив мраморен пепелник
общо 10-тина бурканчета подправки и сол (солта е най-гадна). Последното ми попадение беше вегетата.
Стъкларията включваща чаши, чинии и една малка любима йенка - неизброими

Жертвите от моя страна включват н-брой изгаряния във фурната, като върховото ми постижение беше да си навра ръката почти до рамото, та да се изгоря на оригинално място.
Рязаниците ми са умерени, не мога се сравни с професионалист като Алеко, пък и внимавам с ножовете, щото си имам страх от тях.

Пожари още не съм правила, но никога не е късно (пу-пу)

Веднага се включвам:

Освен безбройните чаши (чиниите са далеч по-малко), станали жертва на пустия му твъд теракот, бойните ми подвизи са и доста кръвопролитни. Най-страшното преживяване (освен редовните порязвания с нож) беше на един 1 януари. Бяхме канени на купон и преди да тръгнем, реших да поизмия малко чинии (още нямахме миялня). Ама и с кой акъл, да ме пита човек?! Мия си аз кротко на миФката, ЗМ се гласи пред огледалото и посягам към последното нещо, останало неизмито - една стъклена кана. Капвам веро върху гъбичката и бръквам с нея в каната, като палецът на дясната ми ръка остава навън. И каната рече "фрас" и от сгъвката между длан и палец шурна кръв. Ама шурна ви казвам. Викам ЗМ на помощ, щото ако тръгна с кървящата ръка из къщата, ще оставя червени следи навсякъде. Та идва тя и аз и казвам да ми донесе една кърпа, че да си увия раната. А тя като се разпищя, та заглуши остатъчните фойерверки, които гърмяха наоколо.

Викам й "Дай кърпа, ма!", тя продължава да пищи, търчи в спалнята, награбва десетина хавлиени кърпи, и вместо да ми подаде една, хуква два етажа над нас, където тогава още живееше младо доФторче, хирург от Първа Градска. В това време аз кротко си кървя под студената струя...

Младият доФтор отсече "Туй трябва да се шие!" и ни поведе към болницата, която - за късмет - е на 50-тина метра от нас. Навън беше бая студено, та от студа раната се затвори. В кабинета ЗМ повтори номера с пищенето, щото от топлото раната пак цъфна, та трябваше сестрата да й дава успокоително, а доФтора каза: "Дани, ако не ми беше кака, щях да ти зашия един шамар, че събуди цялата болница!".

Та така...

Амиииий, аз в кухнята се подвизавам само от няколко години, така че все още не се е събрала "критичната маса" готвения за подобаващи провали
Но пък си имам запазена марка - изгаряния на пара! Да ми се чуди човек как редовоно успявам така да вдигна капака на уреда за готвене на пара, че после половин тубичка Bepanten два дни да спасява пръстите ми! Много са подвеждащи тези пластмасови приспособления; човек просто не е свикнал да се пази от пластмасови съдове и герща пара при отварянето им!!
Другата запазена марка е оръсването на печката с подправки. Ей, не знам какаво и как правя, но след всяко готвене по печката има горе-долу толкова подправки, колкото и в манджата, а чистенето на плота е мъкаааа
Иначе, няколко прости чаши (понеже са на доста неудобно място), едно йенско съдче, за което много ме яд... изгаряния от фурната, котлони и тигани нямам, както и порезни рани - явно като малка много са ме плашили с тези неща и сага подхождам с изключително внимание, та в резултата режа една глава лук за времето за кето съпругът ми е нарязал три!

Алеко, ти наистина си лидер по кръвопролития

Мег, това с подправките звучи като много интересен талант. Сега се сетих, че две тенджери дадоха фира порди загар

За порязванията въобще няма да споменавам. И аз като Пилето наблягам на изгарянията, като се старая да са максимално дълбоки, трайни и да оставят възможно най-грозни белези Последният ми номер беше изгаряне от пръски олио по десния клепач. Към този жанр включвам и редовното пърлене на мигли и вежди със запалката за газовия котлон. Антон чупи повече от мен, но и аз съм видяла сметката на доста стъклария - имам вече само 4-5 йенски съдове без капаци и горе-долу същото количество капаци-сираци от несъществуващи вече съдове. Друго любимо занимание ми е да пускам дребни прибори зад хладилника, т.е. на място напълно недостъпно. Последно там замина комплектът с черпаци, решетъчни лъжици и щипки с все стойката, за която се хванах, понеже се подхлъзнах на теракота, защото бях счупила едно яйце на пода и...

Ай, Точице, ти си истински виртуоз!
Аз завладявам нови хоризонти, преди седмица се изгорих на полузамръзнала бутилка водка. Беше от оная марка дето са в метални облицовки бутилките и без да мисля я защипах през средата, за да я извадя от фризера. Подло беше, ама така е като съм отвикнала да боравя с тоя алкохол. Сега седи мирно в хладилника, за наказание ще я ползвам за мариноване

Подло беше да споменаваш за преохладени течности в средата на работния ден За наказание ползвай водката към маринованото.

Прости!

Това направо ме уби!

Да се похваля и аз - днес правих на детето кайсиев шейк. Попарих кайсийките с вряла вода, за да ги обеля по-лесно и като се протегнах за пасатора, изпуснах в тенджерата с вряла вода миксерчето за фрапе.
За щастие, този път нямам изгаряния по лицето, само ръцете си изпръсках

А миксерчето оцеля ли ? И като ви слушам какви ги вършите, човек май трябва да седи на разстояние поне метър от вас за да не му се случи нещо.

Що? Ние сме опасни само за себе си, Кабал

Почвам да се замислям, че може и за околните да сте опасни .....

Що бе, ние само си готвим, а има такива дет тренират източни бойни изкуства или домашните им любимци живеят в терариум.

Абе аз гледах как Ути загря един пълен дълбок тиган с олио и като се загря сипа вътре чеша студена вода .... И си беше бая опасно за околните като тичаше напред назад с тигана.

С каква цел го е направил? Бързи и оригинални татуировки на лицето и ръцете?

Не, това си му е стандартната простотия, гледала съм го в "Господари на ефира". Бяха го изтипосали с няколко такива гафа.
И за свое оправдание ще кажа, че досега само аз страдам от пироманията си. Няма (щото не мога да си спомня) да кажа колко чинии, чаши, тенджери и друго съм счупила. Само ще отбележа, че на мен любимият ми номер е някоя подправка (за предпочитане червен пипер или ситна шарена сол) да падне от шкафчето върху сушилката, пълна с чисти съдове и, освен да се разсипе върху тях, да се счупи бурканчето на дребни стъкълца. Това (не винаги с чупене на бурканче) ми се е случвало поне 5-6 пъти. Малко ми е мястото просто.

Неееееее! Ще ме умориш от смях! Как само ти хрумват такива неща?

Ми, аз съм си природен гений.

Да.

Определено е опасно за околните. Както се чудех как може да се порязвате толко често, а аз не съм от години, се случи .... На вилата нещо тръгнах да изпускам един японски нож за зеленчуци (изкючилелно остър) и го хванах точно за острието .. резултата беше няколко локви кръв....

Ааа, за порязване ли става въпрос? Имам 2 случая такива които завършиха в хирургиите.Преди 5 години на един Стефанов ден, имам именничка , ми подариха пасатор плюс блендер на Браун.Незнам защо реших да го забърша с палеца (тоест ножа на блендера) и ефекта бяха 3 шева, а времето бе 23 часа.Оставих си гостите и заминах за дежурните хирургии. А вторият беше когато се опитах поради заети ръце да отворя с лакът стъклената холна врата, часът не бе по ранен, а шевовете бяха 5. Така ,че нещо като загоряло мляко което ти пълни чекмеджетата отдолу, вече изобщо не може да ме впечатли. Иначе с прости ножове никога не съм се порязвала.

Хм,хм, "японският" нож трябва да е бил керамичен, нали?
Иначе щеше ли да жертваш нежните си пръстчета да го ловиш в полет във въздуха?
То, пак си се отървал май сравнително леко, ако е бил керамичен...

Не беше керамичен .. точно за това се ядосвам, че го хванах .....

Това е то рефлекса... На мен като ми полети някой нож (на магнит са и понякога не ги лепвам стабилно) отскачам мигновено назад, та засега поне такива подвизи нямам.

Сетих се обаче за последното си счупване - пълно бурканче доматено пюре го метнах върху празните (за щастие) бутилки от бира, които стоят в пространството между шкафа и хладилника; резултат - избих гърлото на една бутилка, бурканчето се строши по възможно най-мърлявия начин и омаза всички останали бутилки, чак и под хладилника пръсна Естествено, най ме беше яд, че е пълно, но поне не пострадах.