Това го почвам като сезонно продължение на Мацината 'лятна форма'.

Тия дни, откакто застудя и мозъкът ми превключи на по-бавно, та успях да си унищожа (почти сигурно) една от любимите тенджери, загаряйки нахут в нея. То аз си знам, че като не ми се прави нещо, по-добре да не го почвам, но нахута го бях киснала цяло денонощие за хумус и не ми се искаше да покълва. Та сложих го да си се вари, с дота водица, седнах пред Барнаби и... като станах да си изхвърля пепелника след час ме посрещна чудна миризмица. Поовъглени бяха, но поне не се бяха слели зърната с дъното на тенджерата, та има минимална надежда. Само да видим кой ще стърже, де
Като човек постоянстващ същата вечер си изгорих симетрично китките (на ръцете) във фурната, крайно време е за ония дълги ръкавици...

Човек да се чуди да се смее ли, да плаче ли...

У-Н-И-К-А-Л-Н-И сте двете с Маца!

А, няма място за плач, в никакъв случай. Аз вече хич и не обръщам внимание, ама искам ръкавици, щото е неестетично някак с тия белези по лапите.

Маца е единствена, ама и Мишините висоти не съм достигала, все още не съм се докарвала до шевове от кулинарстване.

Пък аз вчера правих сандвичи с яйца и сирене на грила на фурната. За да ми е по-лесно да измия тавата, сложих филиите на хартия за печене. И се замотах с нещо друго

Резултат: тавата беше спасена само благодарение на хартията, която пък беше направо изпепелена, а сандвичите бяха добре овъглени

Пиле, минавай на консервиран нахут.

Мда, помислих си за това, ама друго си е да си го киснеш, да си го вариш...

Добре, че ти е оцеляла тавата. Пък и ти без повреди си минала

Аз пък си загорих вчера по обяд лещата. Половината от нея я остъргах от тенджерата. . Щом като е масово явление , сигурно е било от атмосферното налягане. . По принцип, преди рядко ми се случваше, ама в последно време .....Може да прихваща.

Това ще да е причината, да!

А и сигурно дивите свине са яли нещо, което не им е понесло... (Така казва моят приятел Обеликс в една от историите за Астерикс.)

Дами, искам да си призная, че това всъщност е вирус, който аз разпръсквам, съвсем злонамерено, във виртуалният свят.
Макар че някои от вас имат такива подвизи, в сравнение с които моите са направо незабележими.
Аз рядко се самонаранявам, като изключим леките изгаряния от ютията и тук-там от фурната, явно съм само садо, но не и мазо.
Пиле, напълно те разбирам, аз като видя Барнаби забравям всичко. Даже Мацин е свикнал с тази ми особеност.
Може би трябва едно курсче за лична безопастност и самозащита да спретне "Как да загарям тенджерите и опропастявам яденето без да се самонаранявам?" .
[hide]Алеко, те историите са си за Обеликс, но създателите нещо са се объркали. [/hide]

Май трябва да ви забраним да общувате! Учите се една от друга!!!

Сетих се за още един подвиг

Наскоро правих магданозени кюфтета и за да смеля по-бързо магданоза, реших да му помогна, като мушнах в робота дърената дръжка на любимата ми шпатула.
Дръжката, естествено, се поскъси малко, но по-лошото е, че от капака се отчупи едно голямо парче пластмаса и разни малки и остри парченца продължиха да се отчупват при следващите включвания на робота. Това го разбрах, когато направих тиквеник (тиквата настъргана с робота, естествено) за гости

Днес в пристъп на гениалност изпилих острите ръбове и се надявам, че повече няма има "изненади".

Неееее!

Кабал, недей така, с обмен на информация ставаме по-предпазливи (надявам се) Иначе сме си самородни таланти.

Биски, ти обаче биеш по точки - ти си даже рационализатор!

Мацо, Пиле, Миш, Биски - с голямо любопитство чета кулинарните ви неволи. На мен преди ми се случваше да загарям яденетата, но си купих кулинарен часовник, и за да съм сигурна, слагам и този на фурната да звъни. Така намалих значително миризмата на изгоряло в кухнята. Даже почти изчезна.
Що се отнася до рязането с ножове - не съм стигала до кокал и кръвоизливи - от време на време, някоя малка резка и това е. Но пък имам големи премеждия с пърженето - редовно пръските олио ми целят отчите - мъжа ми казва че трябва да пържа със скиорски отчила - представете си картинката.
Иначе ви съветвам, като се изгаряте по ръцете да използвате формулата 15-15-15. Поставяте си изгоряното на 15 см, под 15 градусова вода (студена, от чешмата) за 15 сек. Ако го направите веднага, много облекчава болката от изгарянето.

O, Kristi, мерси за съвета! Ама как ще отмеря 15 см от чешмата... Аз засега ползвам крем Здраве, освен ако не забравя, че съм се изгорила и се сетя като е станал вече мехура

Пиле, един-два см разлика не е голям проблем. И аз не ги меря с метър. Просто формулата е идеалния вариант и лесно се запаметява, но малки отклонения в разстоянието и температурата на водата, не са фатални. Важното е веднага да сложиш изгоряното под студена вода.

На абсолютно същото мнение съм. При липса на вода може да се сложи сняг, лед и т.н. и след като болката намалее значително, се маже - аз в най-първия момент предпочитам Пантогел (има ментол, който много облекчава), а след това мазничко, като ланолин, благ мехлем (Dulce) или Дефламол.

Горе-долу една чо-педя.

Една каква педя?

Шефе, много ти е малка педята, моята е 20 см.
И аз се чудя какво е това чо-педя?

Моята е 24 на лявата ръка. На дясната е 23. Та, педя е разстоянието от върха на палеца до върха на малкия пръст по най-кратката линия. Чо-педя е от върха на палеца до върха показалеца по най-кратката линия. Ама, сте неуки .

Мерси за разясненията. Дано не се налага скоро да пробвам.

Направо сме си прости.
Не знаех, че изобщо има понятие, обозначаващо точно тази дължина. И, МД, измерих си го, 17 см. ми е, начи съм от нестандартните простаци.

Жива да си, отмери си поне метър и половина от чешмата, защото ако пипнеш фазата на тока и чешмата ще има да се друсаш като от Свети Витово хоро дорде започнеш да светиш и ти...
Черен хумор, ама си е вярно, да знаеш...
Че както сте го подкарали, вече всичко може да се очаква от вашата групичка (вие си знаете кои...)

Дами, освен че ни набедиха за глупави и прилепчиви, сега вече сме и групари.
Аз мислех, че е клубче, но явно се очаква от нас да изнасяме програма.
Явно наплашена от силно заразния вирус съм станала твърде внимателна, не успях вчера 3-те манджи, които пекох да ги изгоря, да ми се неначуди човек.