първи опит и първи провал евър.
да съм била ... 5 годишна най много. лято е, аз съм паркирана при прабаба на село. баба лятно време готвещш на пещта на двора. слага бобеца в едно глинено гърненце и отива на есака - т.е. бостан - вид нива и ми поръчва да гледам боба и да му доливам водичка. и аз послушно заставам до огъня въоръжена с Под игото и водата, и вардя боба. да ама то лято, следобед, едно такова топличко приятничко, и аз заспивам...събуждам се по едно време, установявам с ужас, че боба е комай на въглен и писвам на умряло...реев рееев ... за късмет баба още я нямаше, а за още по голям късмет един комшия чул че се дера и дойде да провери какво става. много ми се смя...ама междувременно разкара злополучния боб, сложи друг и уставно стоя с мен докато се прибра баба ми. тя май и до ден днешен не знае какво се случи, за което съм му дълбоко признателна на човека, баба ми има остър език и не си поплюва ... още ни разказва за една водниста баница на мама ...
вече минаха 15 години от тогава, но не мога да се престраша да сготвя боб, оставям го на мама...

Брей, че ученолюбиво дете си била - на 5 години да четеш "Под игото"...

Ама и бабата е доста смела, че да остави 5-годишно дете да пази манджа.

Е, що да не остави, то само е трябвало да дебне за водата
Това нищо не е, на съседите сина, 20-годишен момък пак по твоята технология, bibiandmama, чрез заспиване, видя сметката на кило и нещо телешко. Събудих го аз, щото почна и у нас да мирише на изгоряло, та сещайте се...

MR.LAZY, това е първата по сериозна книжка, която четях, от малка съм книжно плъхче. А баба ми иначе не ме оставяше така много много сама, ама така се случило...

Куцо пиле, лошото е, че аз, като девойка,се предполага, че не правя такива глупости

... истината е, че докато не се изнесох, и не ми се наложи да се оправям сама, кухнята ми беше много непозната територия...

Ами, ами, една позната "пържеше" филийки слагайки гол хляб в сух тиган