За да направя една мусака с патладжани ми се наложи да приготвя сос бешамел. Рецептата беше с царевично нишесте, аз реших да го направя с картофено такова. Като сложих количеството нишесте в млякото стана толкова гъсто, че трябваше да добавя още 250 мл мляко, за да стане прилична гъстота. След като пасирах получилите се буци, сложих жълтъците - но нали бързах, та се пресекоха (соса беше още много топъл). Оставих бешамела докато довърша мусаката и каква беше почудата ми, когато го намерих напълно втечнен. Сипах го върху яденето -пенило се не пенило, ке те ядам - паре съм давал (както казваше татко ми, мир на праха му). Изпекох мусаката. На вкус беше хубава, но заливката, така беше проникнала надолу, че и помен нямаше от хубавият слой бешамел, които трябваше да има отгоре. Всеки път, когато правя този сос винаги се провалям и се заричам, че ще го купувам готов и все забравям до следващия път. Но след този път преставам да го правя окончателно.

Кристи, защо не си го правиш с обикновено брашно, така се застраховаш малко повече от грешки.

И аз голям зор виждах в началото, когато започнах да готвя. После установих, че като сипа студена течност и разбърквам много активно бучки няма. А, и престанах да се опитвам да слагам цели яйца, а само жълтъците, като така минимизирах вероятността да се пресекат. Сега го докарвам нормален.

Миш, правила съм го и с брашно и пак е трябвало да го пасирам.
Мацо, в началото правих бешамела по рецептурника за заведенията за обществено хранене, но е много дълго приготвянето. Просто ми е много по-лесно, да си купя готов сос в кутийка, да му сложа жълтък и да го използвам за огратени и мусаки.
А пък за нашата мусака с картофи предпочитам заливка с кисело мляко - някак си ми е по-вкусно, като киселее малко.

Кристи, разбирам те напълно. При нас наскоро май се появиха готовите сосове, но ми се струват пълни със всякакви гадости и затова го правя. Иначе мусаката и аз я заливам с кисело мляко и яйце.

И на мен бешамела за заливка на мусака с патладжани ми отнема повече време, отколкото печенето на мусаката. Но съм оптимизирала процеса - правя го с брашно и хладко мляко. Когато брашното се запържи до златисто го махам от котлона и след като поизстине добавям бавно млякото и бъркам до хомогенност, никакви пасатори не ползвам, после на котлона на макс и често бъркане докато се сгъсти, в едната мивка или съд вече има студена вода, местя го там и бъркам от време на време, така изстива бързо и добавям яйцата като обикновено пропускам да разбия белтъците на сняг, но си става чудесна заливка.

Преди време си купих специални дървени лъжици за бъркане на сосове, въпреки това сосовете ставаха на бучки. Откакто бъркам сосовете с тел, нямам нито бучки, нито мускулна треска

Мразя готовите сосове.

Тъкмо и аз щях да напиша същото като Бисквитка. В началото бърках с дървена шпатулка, но откак ползвам бъркалка за кекс нямам никакви проблеми.

Тук се намират много прилични готови сосове, стига да се четат внимателно етикетите. Ако човек няма много време за готвене, спасяват положението.

Между другото, oткрих защо соса се втечни. Говорих с един професионален готвач, които ми каза, че когато се сгъстява с нишесте, на момента става хубаво, но след това не държи гъстотата. Затова за бешамел трябва да се използва само брашно. Ето още един пример, че не винаги трябва да се спазват рецептите мот-а-мо(дума по дума). Може след една година да събера кураж да приготвя отново бешамел, окуражена от позитивния ви опит.

Но сега се готвя да се преборя с редовния си провал в кухнята - козунака. Вече 18 години, упорито се опитвам да спретна истински козунак на конци, които не става твърд на следващия ден, и е сладък, жълт и не загорял. Миналата година най-после се доближих до тъй желания резултат, но все още не съм доволна.

Кристи, немой се хАби, предлагам ти козунака, който правя всяка година и няма провал ей го

Пиле, благодаря ти. Вече си я бях отделила тази рецепта и ще я пробвам, но все ми се искаше да намеря някаква рецепта за български козунак.

Кристи, сосът който е приготвен с нишесте, се е втечнил, защото при варене нишестето набъбва от образували се балончета, които са пълни с вода. При повече бъркане балончетата се пукат и кремовете, които имат нишесте, се оводняват и връщане назад няма.
За да не се оводни крема, нишестето се разтваря в малко течност и се изсипва във вряща течност и щом заври се маха от огъня.
Спазиш ли тази процедура, няма да имаш проблем.
Желая ти успех!