и защо не трябва да се бърза, като се готви...
Или как се готви сладко осо бyкко.

Ето какво ми се случи миналия вторник. Намирам си приказен телешки джолан и решавам да направя за първи път в живота ми осо бyкко. Много лесна рецепта, която на теория няма как да се провали. Както винаги, нямам много време и бързам да го сложа на огъня. Стигам до бялото сухо вино в рецептата и отивам да търся такова в шкафа с вината. Първо хващам една бутилка Силванер, наградена със златен медал. Определено решавам, че няма да я отварям, за да готвя с него. Следващата бутилка е Гевюрцтраминер - и тя със златен медал - и дума да не става да се отваря за готвене - харесвам го още повече от Силванера. Последната бутилка - Люпяк, бордо, гран крю, номерирана, но без медал. И аз решавам да отворя тази бутилка. Гран крю пише често, не познавам това вино и мисля, че става. Не се и замислям да прочета задния етикет, а и кехлибареножълтия цвят на виното, не ме кара да се замисля. Бързам, яденето е на огъня и плаче за вино. Отварям бутилката и даже не опитвам. Бързам, нали ви стана ясно. Лисвам 150 мл вино в тенджерата и оставям джоланчето да къкри. По едно време решавам все пак да опитам соса - дали е добре на сол. О, ужас - добър е, но за който обича сладко-солени сосове.
Тогава най-после решавам да опитам това вино - оказва се божествено десертно вино. Елексир. НО сладкоооо - мамма мия. И най-накрая завъртам бутилката и прочитам малкия етикет . Хората си написали - ликьорно вино, консумира се с аперитиви и десерти. Но нали бързах...
Единственото спасение за соса беше лимонов сок. Успях да уравновеся вкуса. Стана прличен, вкусен, но все пак се усещаше сладката жилка на виното.

Е, к'во толкоз. Оссо буко в китайски сладко-кисел сос.

Ама точно така стана.

Толкова бях потресена, че не се сетих за този вариант, Мистер. Трябваше да го сервирам с китайски спагети, вместо с италиански. И все пак жалко за джоланчето. Но имам още една порция и този път ще го приготвя както му е ред.

Осо буко ми е едно от любимите яденета, когато изобщо се напъна да го правя:) Но и аз като шефа нямам нищо против сладко-киселия вкус, даже се замислям дали да не пробвам твоя вариант следващия път:)

Вай-вай. Току виж лансирам ново ястие - осо бykко по китайски. Италианците ще ме линчуват, ако ме пипнат.