Не, бре, туй не е само личен опит, много хора идват лятото с историите си.
Освен туй у наше село си имаме оформени три дружинки помияри, разделили са си територията и вземат акъла на по-нервните булки.
Балдъзата, която споменах по-горе, я убедих най-накрая че като види дружинката не трябва да се сепва, да променя крачката, да се озърта.
Трудно й беше, но свикна и сега няма проблеми, не че преди някое куче я е ухапало, ами дори не я олайват вече.
А кметицата, както между впрочем е навред, хич не й пука по въпроса, щото не се чува вълшебната дума "финансираме", че да краднат някой леФ
Мойте като бяха малки и не смишляваха особено, правеха кучето леш - тогава имахме пудел, доста буен, своенравен и ненаучен на обноски, че бяхме го взели голям вече.
Яздеха го, обличаха му дрехи, влачеха го като плюшена играчка за ушите.
Най им беше кеф като дойдеше кумът с едно разкошно коли - можеха да се яхнат наведнъж всички и голям купон
После баба им, израсла на село между 5-6 кучета само в техния двор, взе да им говори колко са кучетата мръсни, заразни и опасни и, докато се усетим с жената, децата почнаха да ахкат и да охкат и да се крият от кучето.
Мога да кажа, че кучето беше в най-голямо недоумение.
Е, след време всичко се нормализира, ама трябваше здраво да нагазя тъщето да не им пълни с глупости главите и май-май ША мА лиши от наследство