Изключая Викторчо, който е отглеждан с тази цел , как ви се струва да изядете домашния си любимец? Например ние гледаме златни рибки, които са си чисти шаранчета и ако се отглеждат на воля, мога да порастнат доста големи - сиреч ще стават за йеденье. Само че ще ми е жал, да изям някое рибе. В същото време ми се струва доста цинично такова чувство, след като омахвам всякакви риби без капка угризение.

С какво домашният любимец е заслужил по-различното ни отношение от недомашния му събрат(сестра)? Не си мислете, че призовавам за вегетарианстване, но ми е странно как ядем толкова близко като физиология до човека животно като прасето, а в същото време се грижим за доста по-глупави животни като котките, например (да ме извниняват котколюбителите)?

Личното ми мнение е, че не можеш да ядеш месо и да обичаш животните (в не-кулинарен план).

С каквото Антон от всички останали мъже, с които се разминавам по улиците, засичат ме с колите си, работя и т.н., понял? Те сигурно са много готини хора, но нямам сили да ги обичам всички.
А сериозно, за вегетарианството си прав, но не съм дорасла напълно за това. Поне не нося кожи, предпочитам книги на рециклирана хартия, уших си чинно торбичка и пазарувам като овчарчето Калитко. Толкова мога засега.

Не ги обичаш, но не ги ядеш, нали?

Сериозно казано, мисля, че котките и кучетата конкретно не са ядивни, щото са хищници и вероятно месото им не е толкова вкусно, колкото на преживните и на свинете (които също чувала съм не отказват мръвка, ама...)
В същото време обаче австралийските аборигени похапват котки на чеверме, ама от недоимък
Съгласна съм с Точица отвсякъде Аз си се наричам хранителен лицемер точно защото обичам всички животни (освен скакалците), но също толкова обичам да похапвам малка част от тях. А, и кожи нося, както и кожени обувки, по чисто практически съображения. Ама да не навлизаме в тази тема, че страшно ще стане

Абе някои ми иде да ги изям от яд, но се въздържам
Принципът ми е да не ям познати - като съм гушкала някое малко агънце, абсурд да го изям на курбан. Птици не обичам, страх ме е от тях, стряскат ме и ги приемам само във вид, готов за готвене. От рибите запазвам само толкова, колкото можем да изядем наведнъж. Знам, че е лицемерно, обаче това е.
Домашният любимец не е животно, той е част от семейството. Е, не включвам папагала Тошо, с когото не се понасяхме до такава степен, че се спомина от неразбиране млад и зелен

Именно Дори да е прасе, крава или овца.



Като бях малка, на село при роднините, леля-баба ми клъцна врата на една кокошка. Изумих се, че тялото подскачаше самостоятелно. После я направи на супа. Не можах да я ям, миришеше ми хем че не познавах конкретната кокошка. Обаче ме е кълвал петел и ме е шубе от ония ми ти човки

Ако не говорим толкова сериозно обаче: Виктор, пълнен с ориз с подправки, би бил мечта, с бяло вино Ама е вече контаминиран с тютюн, та ще трябва да се въздържим.

Може да го мариновате предварително в твърд алкохол - така ще се получи три в едно

Ей, о ихте ми сериозната темичка .

Много сериозна, няма що!

Безсърдечен карнивор!

Темата според мен е напълно излишна. Едва ли някой ще си изяде кучето, котката, хамстера, морското прасе или папагала. Дори аквариумните рибки не се гледат с цел угояване и изяждане впоследствие, дори и да са от семейство шаранови като твоите.

Изключвам, разбира се, всякакви селскостопански животни - крави, овце, прасета, кокошки (куци и сакати ) и т.н., които се гледат на село в обора и на двора. Макар и да имат статут на полу-домашни любимци, те се гледат с меркантилна цел - я заради придобитата стойност (мляко, яйца, вълна), я заради мръФФката.

Темата беше начената чисто провокативно. Ясно е, че никой няма да изяде домашния си любимец. По-скоро ме интересуваше как от една страна може да харесваш животнио, да ги гледаш като част от семейството, а от друга да си хапваш техни роднини без грам съжаление.

Дотук единствено Точица си призна, че цинично яде месо, но никой не успя да даде смислено обяснение с какво домашния любимец е по-различен от недомашния му събрат.

Не е вярно, аз също си признах и никога не съм го крила Какво по-смислено искаш? Освен това, както казах, котките не ги намирам за апетитни. Вероятно ако си падах по прасетата като домашни животни нямаше да ям свинско, просто и ясно
В тоя ред, канибалите са човекоядци ама не си хапват децата (предполагам, де), щото има разлика между твойто си дете и онова на другото племе.

Ами аз по-горе го бях написал - селскостопанските животни се гледат с цел изяждане, а домашния пес или котарак или пильок си го гледаш за кеф.

Без всякакви скрупули си хапвам всякакви селскостопански мръФки. Дивеч също обичам, ама рядко съм ял. Рибите (които и без това не ям) считам също за селскостопанска твар, макар че - така казват де - дивите са по-вкусни. Но шарената рибка от аквариума, ако имах такъв, нямаше да изям, най-много да я ползвам за стръв.

Всичкият този вой за раздвоението домашен любимец / месояд ми се вижда доста лицемерен. Естествено че ще ям месо, природата ме е дарила със зъби, пригодени да глозгат кокали, а не само да преживям трева.

Не приемам и вегетарианците, които не ядат месо, щото животните страдали. Може и цинично да ви звучи, ама и това си е чисто лицемерие. Същите тези природолюбци носят кожени сандали (щото затворените обувки били знак на закостенялост и т.н. ), ползват кожени чанти и т.н.

Ти недей така за веджитата. Не всички носят кожени обувки. Но както и да е.

Идеят ми беше да събера повече гледни точки по въпроса "Кое различава домашния писан от кокошката, която ще иде за супа?" Нямам за цел да противопоставям месоядни на немесоядни такива.

Много просто - едното е космато, другото куца и е пернато.

Я па тоя

1. Едното е красиво, другото не е чак такава радост за очите и кълве;
2. Едното мърка, което е приятен звук, другото кудкудяка и кълве.
3. Едното ти се гали и ти топли, другото ,хм, ака където свари и кълве.

И освен това понакуцва...

И кълве. Алеко стига спамил и подтиквал другите да спамят

Няма някой нещо по-сериозно да каже? В крайна сметка някои източноазиатски народи харесват вкуса на кучето...

Като видях темата се сетих ,че един мой вуйчо беше разправял как си гледал домашни гълъби и един ден като се прибрал баща му ги бил направил на супа.Точен цитат " Беше ми жал ама супата беше много вкусна " Та така е като става въпрос за ядене някои хора си изменят принципите.

Шефе, ако гледахте пирани, акули или крокодили, пак ли щеше да ти е жал. И странно защо изброените от мен много рядко се срещат като домашни любимци.

Ми да! И аз това казвам - естетиката е една от причините
ИПА, ми то ще му трябва собствено море, за да си гледа акули, или блатце за крокодилите. А и двата вида са ми симпатични...И са ядивни, на всичкото отгоре
Виж пиранки може и в аквариума да гледа.

Акули също може да гледа в аквариум , но са декоративни рибки и май не стават за ядене.Едно време имаше акулки в магазините за рибки си спомням.

И реализма. Малко са хората, които гледат опасни животни.



И на мен, особено когато ги гледам по тв-то.



Да, но не са нещо особено на вкус.




Може, ама не ги гледа.

Не ги гледа, щото аквариумът ни е само 60 литров, няма място дори и за една риба от този калибър

Между другото, пираните не са чак такава рядкост сред акваристите.