През септември тази година със
ЗМ направихме едно пътешествие до Италия и пътьом минахме през Сърбия, Хърватска и Словения.
В Сърбия и Хърватска не сме спирали за повече от гориво, кафе и сандвич, затова за там няма какво да се пише, но пък в Словения и в Италия похапнахме доста приятни неща.
На първата ни италианска спирка - една винарска изба близо до Винчи (
Клик) пристигнахме вечерта на 6 септември, капнали от умора. Там няма ресторант и ни упътиха до едно много приятно кръчме във Винчи, родния град на Леонардо (не ди Каприо, госпойци!).
Тази вкуснотия се нарича
Bruschetta Toskana и представлява препечен селски хляб, намазан със зехтин и с накубчени домати и пресен босилек.
Това е топлото предястие -
Crostini alla Toscana - горещ гъши пастет, който се сервира в специално съдче със свещичка отдолу, която го поддържа топъл. Подобно нещо има и със задушени гъбки и се казва
Crostini con funghi porcini.
За основно Дани си поръча
Ribolitta Toscana - ситно накълцани и варени зеленчуци със стар хляб. В купата имаше грах, домати, зелен боб, морков, чесън и лук, а хлябът беше на едри кубчета. Това е традиционна рецепта от този край от времето, когато хората са правили хляб само веднъж в седмицата. И за да не хвърлят изсъхналия, са го уползотворявали по този начин - получава се нещо средно между каша и гювеч, само че без месо (явно не са гледали прасета тогава
).
ЗМ не го хареса особено, но пък на мен ми беше вкусно. Не съм го снимал, щото нямаше "търговски" вид.
Моето основно пък бяха
Tagliatelle ai porchini in salsa rosè, т.е. със сос от манатарки.
За десерт си поделихме един сладкиш (пак без снимка, защото бях толкова преял, че нямах сили да щракам), който собственичката и сервитьорка на заведението (как се справяше тази жена сам сама и досега не ми е ясно!) нарече просто гато. Беше нещо превъзходно от маслен блат, яйчен крем, нарязани на шайби смокини от сладко и препечени орехови ядки и бадеми, наредени отгоре.
В един от следващите дни - мястото толкова ни хареса, че от четири вечери три пъти ядохме там - си поръчах местната рецепта за телешко шкембе.
В "Ресторанта на музея" (отсреща има музей на Леонардо) ядохме и
Affettato Toscano - различни меса, нарязани на парчета и изпечени на скара,
Scalopina di vitella al limone - телешки шницел в лимонов сос и
Rigatoni al ragù - ригатони с кайма.
А ето така изглежда едно средностатистическо флорентинско капучино.
Освен Флоренция, през първите няколко дни посетихме и Сан Джиминиано, едно малко градче в Тоскана, кацнало на върха на един хълм. Известно е с кулите си. Тях няма да ви ги показвам, щото туй не е архитектурен форум. Ама щи ви покажа неща, по-подходящи за тематиката.
Световният шампион по сладолед:
Раят на месарите:
За вегетарианците съм снимал също. Малко зарзават от пазарчето в Сан Джиминиано:
И едни рибки:
След културния туризъм се отдадохме на почивка на плажа в Римини. От финансови съображения ядохме почти само пица и паста, та манджи не съм снимал. Но посетихме и местните молове, където, естествено, щраках в хранителния дюкян.
Мортадела:
Шунчици и пастети:
Прошуто крудо:
Шпек:
Морски твари:
И за десерт - сиренце:
А това на български някой знае ли как се казва и какво всъщност представлява?
На връщане останахме един ден в Словения, където полових малко рибка. Вечерта ядох това (както се вижда, нямах търпение да ги пробвам, та чак след това снимах):
А Дани си поръча това. Равиоли с манатарков сос:
Това беше пътуването ни до Ботуша и назад. Има много за гледане и още повече за ядене, но си е бая скъпо, така че трябва да сте с дебела кредитна карта, ако искате да опитате всички вкуснотии. За ценовото ниво само един пример: В Италия по заведенията наливната бира (400 мл) е 7-9 лв.
Вход
Регистрация
Галерия
FAQ
