Поради близостта на Италия, на един ферибот разстояние, в Корфу е разпространено и Лимончелото. Тук има и много лимонови дървета, от които се предполага, че се прави то. Аз лично го предпочитам пред ликьора от кумкута, но не всеки го харесва.
В едно от малките селца, Арила, се натъкнахме на типичния туристически капан – много лъскаво ресторантче на брега на морето.
Ресторантът в Арила
Пак там.
В ресторанта имаше басейн, джакузи, шезлонги, люлки, изобщо красота. Като предубедени българи, че всичко лъскаво всъщност е скапано, с доста големи съмнения решихме да обядваме там. Оказа се, лъскавото ресторантче има кухня на висота, а цените бяха повече от поносими. Голямата ни компания опита както типично гръцките - гръцка салата, тцацики, сувлаки, така и италианската пица, спагети, а също и омлет, пилешки филета на скара и прочие. Всичко беше качествено, донесено едновременно, а препечените филийки с чесън и кашкавал все още са в мислите ми.
Гръцка салата.
Пилешко филе
За финал моята класация за Корфу. Всъщност, не е класация, а по-скоро равностойни преживявания и емоции.
* Изумителните гледки от високо, от ниско, изобщо от всякъде на острова. Съчетанието на високите и силнозелени планини с кристално чистото и нереално синьо море е наистина прекрасно.
* Разходка из вътрешността на острова, макар и кратка, която ми показа истинския остров, необлазен от купища туристи. Незасегнатите от туристическата експанзия села във вътрешността бяха много по-екзотични и интересни за мен. Заобиколени от зелени хълмове и ливади, изпъстрени с цветя, озвучавани от кукуригането на петлите, те наистина пресъздаваха атмосферата от 30-те години на 20 век, така добре описана в книжките на Даръл.
* Феерията на светулките. Виждала съм много светулки като малка, но никога в такова огромно количество и струпване. Атмосферата, която създават те кара да измисляш купища приказни сюжети, само за да ги забравш след малко, запленен от поредното невероятно изпълнение.
Тъжно е да си призная, но колкото и да ми харесва, колкото и невероятни гледки и красоти да видях на острова, нямам желание да повторя пътешествието, да се връщам отново и отново. Не бих казала, че Корфу е “прочетена книга” за мен, но ми се струва, че 5 дни за обиколката му стигат. Пък има и толкова много други, най-прекрасни места по света.