В брой 17 не без известно учудван на страница 14-та попаднах на рецепта Цитрусови котлети с финокио, а малко по-нататък на страница 25 и на статията на Людмил Хайдутов "Финокио, резене", в която пише дословно:

"Съществуват две основни културни форми на това растение с латинското име Foeniculum vulgare. Едната е дву- или многогодишна с листа, силно наподобяващи тези на копъра (с който са близки роднини) и почти двуметрови стъбла. Тази форма е възприето да се нарича на български резене или морач, за разлика от другата, за която се използва името финокио.

На италиански с finocchio се обозначават и двете разновидности. Листата на другата форма (финокио) са същите, но дръжките им се разрастват и образуват около главното стъбло подобната на бяла луковица ядлива част."

Моите уважения към един от най-добрите списвачи на Бакхус, но съм готов да поспоря. Самото му изказване е противоречиво едната форма на растението на български се наричала резене или морач, а другата - финокио. Докато на италиански " с finocchio се обозначават и двете разновидности". Тоест ние се сме по-тарикати от италианците, така ли? Както отбеляза Биски, то и ориз има стотици видове/сортове, но му викаме ориз. Не знам, откъде точно е почерпил информацията за българските наименования в частност за финокио, но кратка справка с "Български тълковен речник", издание на "Наука и изкуство" от недалечната 1994 година за морач и резене (ударението и на двете е на последната гласна) пише:

"ср. Едногодишно или многогодишно растение от семейство сенникоцветни, от смената на което се добиват етерични масла за хранително-вкусовата, фармацевтичната и парфюмерийната промишленост, Foeniculum vulgare; морач [от тур.]"

За финокио - нито дума. Така че, нека пазим езика малко по-чист. Не мога да повярвам, че сте допуснали тази грешка, след като още преди повече от година направих забележката, че финокио е директен превод на италианската дума за резене.

И след тази малка забележка, една похвала - броят отново е превъзходен!

Честно казано, не разбрах... В какво точно обвиняваш Людмилчо?

Не само Людмилчо, и теб , обвинявам ви в използване на дума, която не екзиства в булгаро лингва. Компрендо?

Коя - резене или финокио?

Не виждам прегрешение да използваш дума, която не съществува на даден език. То и "тротоар" е френска дума, ама ти ходиш по него, нали?

Примерът с тротоара е като приликата между Калофер и Калифорния. Тротоарът е заемка, чието ползване се е наложило от много години, съществува в тълковните и речниците на чуждите суми.

Финокио е дума, която НЕ СЪЩЕСТВУВА в българския език и е използвана за пръв път от някой преводач, който не е намерил нейното българско съответствие, което пък на свой ред си има две имена: резене и морач. Така че Людмилчо да се опитва да измисля нови български думи, а да използва съществувашите такива. Аз затова и питах, откъде му е информацията, че едната разновидност на растението се нарича финокио. За мен си е "поизмислил", но нека и филолозите се изкажат по въпроса.

Ще предам въпроса ти на автора. Според мен той твърди, че има две форми на растението, на едната й викаме резене, а на другата, понеже се различава от първата - финокио.

Да, но също така твърди, че в Италия и на двете форми им викат finocchio. Ta затова попитах, според него, ние да не сме по-тарикати от Италианците, че да си имаме отделна дума за единия вид.

Най-вероятно е така, но нека Люси да си каже.

Кхъм, като филолог мисля, че правиш от мухата слон, Шефе. Защо пък да не сме по-"тарикати" в езика от италианците? Голяма работа, че финокио е чуждица, но едва ли може да я приемаш за най-опасната такава. Има много по-големи заплахи за чистотата на езика български (lingua bulgara, между другото )
Аз се изказах като най-нисш вид филолог, да споделят тези от магистър нагоре

'ай'', с'Я филллллолозите

П.П. За тази форма, която неловко лансират като ФИНИКИО си има утвърдено българско име - САЛАТНО РЕЗЕНЕ - така фигурира и в Митническата тарифа и в Закона за лекарствените растения...

Fennel (Foeniculum vulgare Mill.)
...

Etymology
The genus name foeniculum (Latin for “little hay”) probably refers to the aroma of fennel and is the source of the name of fennel in many contemporary European languages. Examples are German Fenchel, Italian finocchio, Portuguese funcho, Swedish fänkål, Dutch venkel, Finnish fenkoli and Russian fenkhel [фенхель].

Some languages do not distinguish clearly between fennel and anise. For example, in Amharic, the name insilal [እንስላል] may stand for fennel, anise and even dill. In Hebrew tongue, the term shumar [שומר] “fennel” may also used for anise, although there is a separate name for the latter, anis [אניס]. Moreover, dill has a very similar name: shamir [שמיר] – to make things worse, shamir [شمر] is the name of fennel in Arabic!

Also in Romanian and Turkish languages, one finds identical or very similar terms for fennel and anise, which might fool a cook (or cookbook writer). Some European languages name fennel as a “pharmaceutical” variant of dill, e.g., Estonian apteegitill and Russian aptechnyi ukrop [аптечный укроп] “pharmacy-dill”. On the other hand, a Yiddish name of fennel is italienisher koper [איטאַליענישער קאָפּער] “Italian dill”.

In the Hindi tongue, anise and fennel are often synonymously called saunf [सौंफ] although of the two spices, only fennel is common in Indian cuisine. To make a clear distinction between the both, fennel may also be called moti saunf [मोटी सौंफ] “thick fennel”, because its fruits are somewhat larger. The closely related Urdu tongue has distinct names for fennel (saunf [سونف]) and anise (anisuan [انیسواں]).

Fennel umbels
www.rz.uni-karlsruhe.de


The Indonesian name jintan manis “sweet cumin” (also applied to anise) reflects the much greater importance of cumin, of which fennel is thought to be a variety, in Indonesian cuisine. Analogous formations are French aneth doux or Russian sladkij ukrop [сладкий укроп] “sweet dill” and Hungarian édeskömény “sweet caraway”. All these spices (anise, cumin, dill, caraway) belong to the same plant family (Apiaceae) and, in varying degree, resemble each other in shape and fragrance. See also cicely.

Also man Indic names of fennel derive from a word for “sweet”, e.g., Sinhala maduru [මාදූරු], Bengali mouri [মৌরি] and Sanskrit madhurika [मधुरिका]. See licorice and bear's garlic for details.

The Modern Greek name for fennel, maratho [μάραθο], can be traced back to Ancient Greek marathon [μάραθον] (the oldest recorded form is marathuwon [��������] on the Linear B tablets); possibly, there is a connection to the Indic names mentioned in the previous paragraph. Names derived thence are found in other South East European languages: Albanian maraja, Bulgarian morach [морач] and Romanian mărar; the latter, however, has changed its meaning to “dill”, again emphasizing the widespread confusion between those two plants.

Marathon [Μαραθών] (Modern Marathonas [Μαραθώνας]) is also the name of a famous site in Attica, where the Greeks defeated the Persians in 490, thus laying the foundation for the later glory of the classical era. The placename is said to refer to the abundance of wild fennel growing there.

Another group of related names can be spotted in the tongues of Western Asia: Turkish rezene (hence Bulgarian rezene [резене] and Macedonian razijan [разијан]), Kurdish dhaziana [ذازیانة] and Farsi razianeh [رازیانه]. I do not know anything about the origin of these names.

Още по-подробно тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Fennel

Проблемът не е в опасността на чуждиците, а че автор от реномирано издание си позволява да използва дума, която НЕ СЪЩЕСТВУВА в българския език, и за която си има две думи на български (едната от които също чуждица). Със същата настървеност бях писал и за неуместните като название шведски коледни джинджър бисквити.

Сериозните издания като Меню и Бакхус не би трябвало да си позволяват подобни волности с езика. Така де, няма само да хвали, трЕбе си и критика.

Окей, разбрах те, Мистър. За джинджър бисквитите съм съгласна, чуждицата е напълно излишна.

Ей, един човек на тая планета да ме разбере .

Ето и втори!

Сега откривам тази дискусия. Аз съм напълно съгласна с шефа по въпроса за новите чуждици в българския език. Във Франция всяка година, специална комисия от езиковеди, решава кои нови думи ще влезнат в тълковния речник. Така се запазва езика. Що се отнася до резенето, тук, както и в Италия, има едно единствено име - фенуй. Така наричат зеленчука. А на горната част и казват просто семена от фенуй.
Така че на български може да се казва луковица резене, например, за да се различава от семената..