Моя позната ме помоли да и измисля рецепта за филенце от треска.
Измислих, пратих, но реших, че не трябва да ви лишавам и вас от тази рецепта.
Та ви я поствам с удоволствие.

"Във връзка с филенцето.
Съветвам те да го направиш на пара. По начало треската е сравнително суха риба.
Ако нямаш специален съд, в който можеш да готвиш на пара, това може да бъде най-обикновена тенджера, в която слагаш една обърната надолу (за да е по-стабилна) чаша за чай от по-ниските. Върху нея поставяш една обикновена чиния, в която пък поставяш филенцето, осолено по вкус и с ръснат малко черен пипер.
Наливаш една чаша вода на дъното на тенджерата, оставяш да заври и вариш така 10 мин. Рибата по начало не иска дълга термична обработка.
Докато филенцето се вари на пара приготвяш сос, с който да я залееш.
Тук вече дейността се разделя на две, според това дали искаш яденето да е диетично или не.
Диетичният вариант:
Правиш не точно сос, а по-скоро дресинг - зехтин, лимонов сок, малко от настърганата кора на лимона, 1 с.л. ситно нарязан шнитлаух или шнит-лук, не зная на английски как беше, мисля, че е chive и 1 с.л ситно нарязан копър.
Можеш да си го сервираш върху 2-3 листа от рукола или Salad Rocket, Arugula на английски.
Поливаш с дресинга, а върху дресинга по диагонал на филенцето правиш две тънки ивички от дижонска горчица, разредена с малко вода, за да стане на ивичка.
Гарнираш с две препечени филийки ръжен хляб.
Може да ти изглежда много гастрономско, но е лесно за правене и изглежда като $ 1,000,000.
Недиетичният вариант:
Разтопяваш 50 гр. масло с много малко зехтин (зехтинът пречи на маслото да загаря при по-висока температура). Леко го препържваш като поставяш вътре 1 /2 с.л. едри трохи от хляб, няма значение какъв и запържваш докато трохите порозовеят. Сваляш от огъня и поръсваш с малко черен пипер. Докато маслото е още съвсем горещо поливаш филенцето. Отгоре украсяваш с 3 небрежно кръстосани стръкчета шнитлаух и поръсваш с едросчукани кедрови ядки ( на треската много подхожда кедров аромат) или десетина зърна пресни или изсушени боровинки.
Пак сервираш върху листа от рукола, те имат лек аромат на горчица, който много подхожда на риба.
Върху листата поставяш 4-5 малки кръгчета от масло, леко размекнато и разбито със сол и дижонска горчица, направено на саламче, увито в стреч-фолио и замразено във фризер. Върху кръгчетата поставяш по половин червена репичка с червената част надолу.
При добро желание всичко става много бързо и изглежда така, че няма да се изложиш и пред най-претенциозния гастроном."

Чакам коментарите ви.
P.S. Познатата ми е в Лондон, и затова обясненията са съобразени с този факт.

Алеко, [hide]разрешавам ти да ползваш тази рецепта за списанието срещу 1-2 бири и сладък лаф... [/hide]

Нямам думи! Не обичам риба, варена на пара, но това определено е нещо невероятно! Ще бъде приготвено следващата седмица, през първия рибен ден!

[hide=една малка хитрост](Ивички и др. шарки рисувам с помощта на фунийка от плътен целофан и тогава няма нужда от разреждане, поне не много; това го научих от една сладкарка, но и за манджи върши работа!)[/hide]

И един тъп въпрос: какво е стреч-фолио?

Онуй прозрачното, с което се увиват разни неща съвсем плътно.

Благодаря за малката хитрост, но целта е и да се разреди дижонската горчица, която е страшно люта, а целта е по скоро ароматът и, а не лютивината.
Рибата е много деликатен продукт, затова става идеално на пара.
Но това си има и своите недостатъци - става като готвена в микровълнова...
Затова и сосовете, с които се полива, както и подложките, върху които се сервира трябва да бъдат много пикантни и с по-остър вкус.
Ситуацията е почти същата, както и с пастата - самите тестени изделия нямат нито особено пикантен вкус, нито пък аромат, затова пък сосовете, с които се сервира обикновено са с много подправки и аромати, за компенсация.